ខគម្ពីរពេញនិយមពី ЛУКА 8

ចែក​រំលែក

А посятото на добрата земя са тия, които, като чуят словото, държат го в искрено и добро сърце, и дават плод с постоянство.

Падналото всред тръните са ония, които са слушали, и като си отиват, заглъхват от грижи и богатства, и житейски удоволствия, и не дават узрял плод.

Падналото на канарата са тия, които, когато чуят, приемат словото с радост; но те, като нямат корен, за време вярват, а когато настане изпитание, отстъпват.

И рече им: Къде е вярата ви? А те, уплашени, се чудеха и казваха си един на друг: Кой ли ще е Този, Който заповядва и на ветровете, и на водата, и те Му се покоряват?

А посяното край пътя са тия, които са слушали; тогава идва дяволът и отнема словото от сърцата им, да не би да повярват и се спасят.

Защото няма нещо тайно, което не ще стане явно, нито потаено, което не ще се узнае и не ще излезе наяве.

И жената, като видя, че не може да се укрие, дойде разтреперана и падна пред Него, та му изказа пред всичките люде по коя причина се бе допряла до Него, и как начаса бе оздравяла. А Той ѝ рече: Дъще, твоята вяра те изцели; иди си с мир!

И дойдоха, та Го разбудиха, и казаха: Наставниче! Наставниче! Загиваме! А Той се събуди и смъмри вятъра и развълнуваната вода; и уталожиха се, и настана тишина.