ខគម្ពីរពេញនិយមពី БИТИЕ 37

ចែក​រំលែក

А Йосиф видя сън и го разказа на братята си, поради което те го намразиха още повече.

А Израил обичаше Йосиф повече от всичките си чада, защото беше син на старостта му; и му бе направил шарена дрешка.

Но братята му, като гледаха, че баща им го обичаше повече от всичките му братя, намразиха го и не можеха да му говорят дружелюбно.

А той видя и друг сън и го разказа на братята си, казвайки: Ето, видях още един сън: слънцето и луната и единадесет звезди ми се поклониха.

И завидяха му братята му; а баща му пазеше тия думи в паметта си.

Той им рече: Чуйте, моля, съня, който видях: ето, ние връзвахме снопи на полето; и ето, моят сноп стана и се изправи; и ето, вашите снопи се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп.

Елате сега, да го убием и да го хвърлим в един от тия ровове; пък ще кажем: Лют звяр го е изял; и ще видим какво ще излезе от сънищата му.

И когато мадиамските търговци минаваха, извлякоха и извадиха Йосиф из рова, и продадоха Йосиф на исмаиляните за двадесет сребърника; а те заведоха Йосиф в Египет.

Казаха си един на друг: Ето, иде тоя съновидец.

А те, като го видяха отдалеч, преди още да се приближи към тях, наговориха се против него да го убият.

Каза им още Рувим: Не проливайте кръв; хвърлете го в тоя ров, който е в пустинята, но ръка да не вдигнете срещу него – за да го избави от ръката им и да го върне на баща му.