Пристрастени към заетост: Възстановяване за забързаната душаПример

Темпото на Исус е решително

Чета Марк, 4 глава. След като е проповядвал цял ден, Исус се качва на една лодка със своите ученици и пресича Галилейското езеро към източния бряг. Очевидно без някакво предупреждение се извива огромна буря, която кара вълните да заливат лодката и учениците започват да мислят, че ще потънат. Това, което се случва, за мен придобива следния смисъл: ако се намирах в самолет, падащ надолу, щях да се моля, и ако бях на лодка, която започва да се клати и накланя, щях да започна да планирам собственото си погребение.

И така, бурята се надига отвсякъде, учениците са толкова уплашени, че не са на себе си, там е и Исус, който си спи на кърмата. Неговите последователи, които по принцип са щастливи, в този момент са вбесени: "Учителю! Нима не те е грижа, че загивме" (ст. 38) - крещят те, докато Исус си подремва.

Накрая Той се събужда и предположил каква е ситуацията, без всякаква пищност и обстоятелства изкрещява: „Тихо! Успокой се!” (ст. 39).

Учудващото е, че Той не говореше на учениците, а на вълните и вятъра. Още по-учудващото е, че вятърът и вълните се покориха. Марк 4:39 казва: „И Той, като се събуди, смъмри вятъра и каза на езерото: Мълчи! Утихни! И вятърът престана и настана голяма тишина". - Марк 4:39 РИ ББД.

Уау.

Каква увереност. Каква решителност. Какво съзнание за „идващото царство ".

Има нещо, което може да пропуснем: Когато Исус заяви мир и тишина, Той не го направи само над някаква буря. Той заяви това над цялото царство. Той всъщност каза: „Мирът и тишината ще царуват един ден – навсякъде и по всяко време. В един момент лъвът ще легне с агнето; хищникът и плячката ще живеят в мир.“

Това, което Исус каза, е, че сегашното състояние е нормално, но новото нормално е на път. Когато се установи Неговото царство, всеки ще има своята почивка.

Нещо повече, като обвини учениците, че са страхливци, Той им показа, че вместо страха си може да притежават непоколебима, непоклатима увереност – че могат да се насладят на това състояние на покой, когато решат. Това е нещо, което те не разбираха и нещо, в което ние трябва да вярваме когато преминаваме през трудните си моменти. Мирът е наш, за да го вземем! Той винаги чука на вратата, просто ние трябва да отворим и да го поканим да влезе. Помните ли, че ние трябва да сме отворени за работа? Това е една фантастична цел. Започнах да разбирам защо Исус избра да живее по начина, по който живя. Темпото има значение. Правилното темпо има значение. За мен може би още има надежда.