Пристрастени към заетост: Възстановяване за забързаната душаПример

Темпото на Исус е релационно

По отношение на въпроса за разграничаване на времето да се ангажираме и времето да се оттеглим, забелязвам, че Исус направи друго нещо много добре: Той слушаше гласа на баща си и позволи на този божествен шепот да ръководи живота му.

Това, разбира се, е целта на цялото това „оттегляне“. Тук става въпрос за намиране на време за молитва, общуване и облягане.

Опитах се да обясня тази идея на един добър мой приятел и му казах: нещата стоят така: Ако Пам и аз поканим теб и съпруга ти на вечеря и след това, веднага след пристигането ви, тя и аз скочим в колата и се отправим да изпълним няколко поръчки? Оставаш да стоиш там на предната ни веранда, държейки букет цветя специално за гости, който си донесъл, и се чудиш защо си бил изоставен от домакините си по време на вечерята.“

Вие и аз също бихме били смаяни от този обрат на събитията, нали? Ако сте били поканени за вечеря в нечий дом, очаквате домакините да са си вкъщи. Очаквате да прекарате едно качествено време с него или с нея, очаквате да се насладите на спокоен разговор, очаквате нещата да са съсредоточени върху предстоящото събиране.

Именно по този начин Исус се отнасяше към Бог. Моментите му на отделяне, на божествена почивка, не бяха покровителствени остатъци, хвърлени по Божия път; те бяха преднамерени и интимни моменти на връзка, по време на които нищо друго не привлече вниманието на Исус. Педро Арупе (Pedro Arrupe) казва: „Това, в което сте влюбени, това, което завладява въображението ви, ще се отрази на всичко.” „То ще реши как ще ви измъкне от леглото сутрин, какво ще правите с вечерта си, как прекарвате уикендите си, какво четете, кого познавате, какво разбива сърцето ви и какво ви изумява с радост и благодарност . Влюбете се, останете влюбени и това ще реши всичко.”

Исус беше влюбен в своя баща. И тази голяма любов задвижваше всичко, което правеше – и което не правеше.

Докато седях на бюрото си тази сутрин, ми хрумна идеята, че ако бях погълнат не от собствените си планове, а от влизането в почивката на Бог, щях да имам резерви, от които да служа с радост на онези, които са склонни да прекъсват плановете ми .