Пристрастени към заетост: Възстановяване за забързаната душаПример

Темпото на Исус не следва стриктно закона

Когато най-накрая се оттеглим, можем да имаме смелост от факта, че Исус е счел за уместно също да се оттегли. Следвайки примера Му, ние също можем да избягаме от преобладаващата заетост, която управлява живота ни; можем да оставим „хората с нужди“, които заплашват да експлодират, ако наистина си отидем; можем да оставим притеснението в полза на мира, който толкова отчаяно търсим. Можем да направим всички тези неща, тъй като Исус също ги направи и ни показа как да живеем. Поетите казват, че Той се е оттеглял като напомняне за небесния Му дом. Аз казвам, че Той го направи, за да ни покаже как изглежда ритмичният живот, за да ни покаже, че божествената почивка не е задължение, а покана. И какво означава да отговаряме със сърдечно „да".

Това е мястото, където бих пропуснал целта, точно както евреите в дните на Исус пропуснаха целта. Бях започнал да институционализирам почивката си, настоявайки, че тя трябва да започне в определен час на определен ден, всяка седмица, и че когато нещо или някой се изпречи на пътя й, това отклонение ще бъде равно на моята гибел. Почивката ми се беше превърнала в мой господар, нещо, което трябваше да укротя, за да не умра. Исус никога не видя почивката по този начин. Помните ли думите Му, в Марк 2:27?

За юдеите, които слушаха този ден, се предполага, че би трябвало да са шокирани в сърцата си. Те бяха прекарали целия си живот в ориентиране към правилата и разпоредбите за спазване на съботата. Какво точно искаше да каже Исус?

Той не се опитваше да бъде неуважителен. Той заявяваше истината. Те изцяло пропуснаха смисъла, като превърнаха божията почивка в списък със задачи. Д. А. Карсън пише:
Законът за спазването на съботата не трябваше да бъде бреме. Всъщност съботата трябваше да отразява Божието състрадание към Неговия народ, както и да подчертае характера на Неговата святост. Това Негово намерение беше забравено чрез арогантност и бунт с нарастването на легализма и традиционализма. Истинската концепция за съботния закон беше провъзгласявана отново и отново от Божиите пророци, които наблягаха на заветната връзка, но хората не искаха да слушат.

Исус не обичаше законничеството, което се вижда от начина, по който Той „работеше“ в различни съботи – късаше класове жито, лекуваше обезобразени хора – и също в начина, по който си почиваше, когато хората смятаха, че трябва да работи. Това, което винаги е било най-забележително в доброволните оттегляния на Исус не е, че той си почиваше, а моментите, които избираше да си почине. Той се оттегляше, за да си почине, когато хората все още се нуждаеха от Него, а също и когато егото Му би се изкушило да остане. Исус не просто си почиваше, когато се очакваше; Той също си почиваше, когато беше на върха.