Пристрастени към заетост: Възстановяване за забързаната душаПример

Исус има ритмично темпо

Виждаме как Исус се отделя, когато научава трагични новини като например новината, че приятелят му Йоан Кръстител е починал. Той се отделя, за да получи откровение за важните решения, които трябва да вземе, например, когато трябваше да избере мъжете, които да призове да го последват. Той се отделя, за да може да се моли. Той се отделя, за да може да се наслади на времето с най-близките си. Той се отделя като използва това като средство, с което да научи учениците си за несравнимата стойност на почивката. Той не чака докато мисията му не бъде напълно изпълнена. Той не чака докато някой му позволи да си почине няколко дни. Той дори не чака да дойде официалната "Събота". Когато усети, че е време да се отдели, Той просто го прави.

"Исус се покорява на един по-дълбок ритъм" - пише Уейн Мюлер. Той действа така: ангажимент, ангажимент, ангажимент, оттегляне… ангажимент, ангажимент оттегляне.

Ритмичност - по този начин живееше Исус.

По такъв начин трябва и ние да живеем.

Поканени сме да работим здраво, да се оттегляме често и да вярваме, че всичко, което попадне през пукнатините, докато се оттегляме, ще намери разрешението си през следващия ни труден период на работа. Както ви обещах, вселената ще продължи да се върти. Дори и в наше отсъствие.

Разберете, аз самият не съм убеден, че това е вярно. Ако ме наблюдавате няколко дни ще разберете това. Но доверени хора, които познавам, казват, че е така, включително сенатор Джо Либерман, човек, смятан за малко вероятно да напише книга за свещената почивка. Но той го направи. В нея той пише: "Никой от нас няма нужда да работи всеки ден. Повечето хора смятат, че са вечно незаменими - в семействата си, от колегите си и дори в света. Ако не ходя на работа, моята кариера ще се срине. Ако не ходя на пазар, семейството ми ще гладува. Ако не ходя във фитнеса, тялото ми ще атрофира".

Отново този грозен страх, че ако не държим всички чинии, които се въртят, те ще се разбият на пода. О, и ще стане бъркотия. Тайно се страхуваме, че ако не продължим да правим това, което винаги сме правили, целият ни живот ще се разпадне. Всички мислим, че това е вярно.

В нашите по-добри, по-светли моменти виждаме, че това не е така, разбира се. Виждаме, че не сме стойността на нашите въртящи се чинии. Виждаме, че отчаяно се нуждаем от почивка.