Пристрастени към заетост: Възстановяване за забързаната душаПример

Разсейване

Ще призная, че цялото ми електронно оборудване е много, много готино. И то наистина е такова. Само че има нещо, което разбрах, че не е толкова готино. Започнах да се очаровам повече от нещата, които притежавам отколкото от Бог.

Това е проблем не защото аз така казвам, но Бог го заявява в Матей 11:28.

Когато Бог заявява, че в Него намираме почивка, това означава, че в Него намираме почивка. Буквално: никъде другаде не можем да открием истинската почивка. Скоро слушах един пастор от Мериленд, който говореше за разликата между забавлението и почивката. Ние имаме склонността да правим едното от двете неща по-добре, а това, което правим не е почивка. Ето един пример: миналата година аз и моето семейство посетихме Дисниленд и аз се прибрах много по-уморен, отколкото когато тръгнахме. Когато излетяхме, аз бях наистина изморен. Бях избягал от стресиращите фактори в ежедневието ми, но дали успях да си почина? Това е нещото, за което Бог намеква тук, че спокойствието е свързано със състоянието на нашите души.

Ние знаем, че здравият сърдечен ритъм е важен за поддържането на добро здраве. Здравият сърдечен ритъм е от крайна необходимост, нали? Това, което сме по-малко склонни да признаем, е, че нашите души също изискват ритъм. „Всички сме наясно, че здравото сърце и редовните ежедневни и годишни ритми са от съществено значение за здравето“, пише д-р Кристин Сине. „Знаем също така, че ако сърдечният ни ритъм е неравномерен, тогава трябва да отидем на лекар, за да ни прегледа. Повечето от нас обаче не са наясно с духовния ритъм, който също е толкова важен за нашето здраве и благополучие. Тъй като животът ни все повече се отделя от ритъма на Божия свят, ние не чуваме скрития шепот на пулса на Божието сърце, който е предназначен да ни поддържа, и не сме наясно със симптомите, които трябва да ни предупреждават за влошаването на нашето здраве.”

Следователно, когато Бог ни казва: " Елате при мен и аз ще ви дам почивка" - ние не отговаряме.

Бог опитва още веднъж: „Оставете товара си, деца. Вървете с мен и ходенето ви ще бъде без бреме." Отново не отговаряме.

Бог казва: „Искам да бъдеш очарован не от дрънкулки, а от мен.“ Отново няма отговор.

Винаги търпелив и винаги упорит, Бог напомня за четвърти път: „По-бавно. Погледни нагоре. Остани тук с мен.“

Мислим си, че чуваме нещо. Чакай. Това не беше ли Божият глас? Поглеждаме към небето и казваме: "Боже, това ти ли беше? Какво да забавя"?

Но преди да е имал възможност да ни отговори, ние чуваме тихичкият сигнал от телефоните си предупреждаващ ни, че сме получили поредното съобщение. Тогава няма как да не размърдаме палците си по нашите екрани. Едно на нула за врага на нашите души.