Вечна сигурност Пример

Основните възражения 

Почти всички възражения, повдигнати срещу доктрината за вечното спасение, не успяват да направят разлика между връзка и общение, между спасението и ученичеството, и дори между Божия вечен съд и Неговия временен съд. Когато разберем тези различия, възраженията се стопяват. 

Когато един мъж има малко момче, връзката е започнала. Това е връзка баща-син. Това е постоянно. Колкото и позорно да се държи момчето, той все още е син на баща си. Но дали връзката баща-син е приятна зависи от тяхното общуване. Ако момчето избяга от дома си и дори смени името си, връзката продължава да съществува, но приятелството не. Ако приятелството трябва да бъде възстановено, момчето трябва да се прибере у дома, да поиска прошка от баща си и да се подчини на властта му. Това разграничение между връзка и общение помага да се обясни как едно Божие дете може да избяга далеч от своя Баща и дори да се отрече от вярата и семейния произход, но въпреки това да остане християнин. Връзката, която има със своя небесен Баща, никога няма да се промени. Това е връзка баща-син. Но това взаимоотношение може да се постигне само чрез лично общение с неговия Баща. Когато разберем разликата между връзка и приятелство, можем също да разберем как някой може да умре в автомобилна катастрофа с неизповядан грях и пак да отиде в рая. Изповедта на известен грях е условието, изисквано от Бог за общение. Признанието няма нищо общо с връзката. Християнинът, който умира с неизповядан грях, все още има връзка Баща-дете, но той умира извън общение със своя Баща. 

Понякога даден пасаж ни описва от гледна точка на нашата позиция в Христос на небето или от нашето състояние тук на земята. В нашата позиция ние вече сме святи пред Бога; но в нашето състояние ние може да сме духовни или плътски, контролирани от Духа или от плътта. Когато се фокусираме върху нашата позиция в Христос, нашето състояние бавно се съобразява с нашата позиция. Когато Бог казва да бъдем святи, защото Той е свят, Той призовава за подобряване на нашето състояние. Когато ни казва, че сме осветени в Христос, Той има предвид, че вече сме съвършено святи в нашата позиция. Нашата позиция е непокътната и сигурна. Ето защо една група нечестиви хора, като коринтяните, може да бъде наречена „осветена“. Те бяха святи в своето положение, но нечестиви в своето състояние. Павел никога не ги е заплашвал със загуба на позиция поради състоянието им. По-скоро той апелира за подобряване на състоянието им въз основа на тяхното положение.