Вечна сигурност Пример

Основна теза

Някои наричат ​​доктрината за вечното спасение „постоянството на светиите“. Може би по-добрият израз би бил „запазването на светиите“. Първият акцентира върху човешките усилия, докато вторият се съсредоточава върху Божиите усилия. В крайна сметка вечното спасение на вярващия се основава на силата на Бог да пази светиите, а не на силата на светиите да устояват. Това е като бащата, който води малкото си момче през оживено кръстовище ръка за ръка. Почти бяха пресекли улицата, когато малкото момче се подхлъзна и падна. Но преди да успее да падне на земята, мощната дясна ръка на баща му го дръпна обратно на бордюра с един страхотен замах. Доволно, малкото момче погледна баща си и възкликна: „Издържах, нали, татко?“ Баща му се усмихна и отговори съзнателно: „Да, ти го направи, сине; но аз издържах първи." Бог държи на нас, а не ние на Него, което е в основата на вечното спасение. В светлината на факта, че вечното спасение се основава на личността и делото на Бог, най-доброто доказателство за тази доктрина идва от приноса, който всеки член на Светата Троица прави за запазването на светиите. Затова нека да разгледаме две тези, направени от Бог, които допълват вечното спасение. 

Първо, Неговото всемогъщество. Многобройни стихове свидетелстват за способността на Бог да запази Своите деца и неспособността на никой или нещо друго да преодолее Неговата сила. Бог е обещал вечен живот на всички, които вярват. Той е в състояние да изпълни това, което е обещал. Да се ​​каже, че някой може да изгуби спасението си, означава да се каже, че Бог не може да му попречи да го изгуби. Кой е по-силен Бог или ние? Отричането на вечното спасение е удар срещу всемогъществото на Бог. 

Второ, Неговата безусловна любов. Безусловният характер на Божията любов я издига няколко нива над човешката любов. Бог е доказал любовта Си към нас, докато все още сме били грешници, като е изпратил Своя Син да умре за нас. Ние не заслужаваме Неговата любов поради нашите грехове. Бог ни обича много повече сега, когато сме Негови деца, отколкото когато сме били Негови врагове. Ако нашите грехове не са затворили притока на Неговата любов преди спасението, те със сигурност няма да го направят след спасението. Великата сила на Отец и Неговата велика любов са в основата на учението за вечното спасение.