Вечна сигурност Пример

Ами Исус и Святият Дух?

Както вече видяхме в Евреи 10, смъртта на Христос е премахнала примката на палача поради греха от врата на вярващия веднъж завинаги. Да отречем тази истина означава да кажем, че кръвта на Христос не е била достатъчно добра, за да покрие всичките ни грехове, независимо от времето, степента или изповедта. Това би означавало, че работата на Христос не е била достатъчна и сега трябва да добавим нашите собствени добри дела към Неговите, за да запазим нашето спасение. Каква обида за нашия Господ и Спасител! 

В 1-во Йоан ни се казва, че като грешници имаме адвокат при нашия Отец, който е Исус Христос. Той е умилостивението за нашите грехове. Всеки път, когато съгрешаваме след спасението, Исус Христос действа като наш адвокат, за да ни защити срещу обвиняващия пръст на Сатана. Нашият адвокат полага делото си върху собствената си пролята кръв. Той просто заявява, че дълговете, натрупани от нашите грехове, са изплатени изцяло. Случаят е прекратен. 

В допълнение, Божието Слово също казва, че Исус е нашият ходатай. В Евреи четем, че Христос винаги е жив, за да ходатайства за онези, които е спасил. Да се ​​каже, че вярващ, който е спасен, може да бъде изгубен, не казва много за молитвения живот на Христос, нали? По този начин извършената работа от Христос на кръста и настоящата работа в молитва подкрепят доктрината за вечното спасение. 

Какво можем да кажем за Святия Дух? Когато човек стане християнин, Святият Дух идва да живее вътре в него. Според Христос Святият Дух е нашия утешител, който пребъдва и обитава в нас завинаги. Святият Дух ни е запечатал за деня на изкуплението. Във времената на Новия завет печатът е имал три приложения. Първо, за удостоверяване. Павел е казал, че коринтяните са печата на неговото апостолство. Те са го удостоверили като апостол. Святият Дух ни маркира като истински християни. Второ, за защита. Книгата Откровение говори за 144 000, които са запечатани; тоест те са защитени от смърт. Печатът на Святия Дух ни пази от втората смърт, която е вечното отделяне от Бога. Трето, да се посочи собствеността. Печатът е бил като марка върху добитъка, знак за собственост. Ние сме Божие купено притежание. Ясно е, че обитаването и запечатването на Святия Дух сочат към постоянната защита, която имаме от Бог до деня на изкуплението. Това е вечно спасение. Не нашата постоянна сила гарантира нашето спасение. Безкрайната сила и безусловната любов на Бащата, веднъж завинаги жертвата на Сина, постоянното обитаване и защитно запечатване на Духа – всички тези приноси водят до едно заключение: нашето вечно спасение. Всяко отричане на вечното спасение се превръща в атака срещу характера и делото на Бог.