Вечна сигурност Пример

Теологичната възможност

Веднъж спасен, завинаги спасен. Възможно ли е изобщо това? Какви са факторите, включени в тази доктрина за вечно спасение? След като изключим замъглението, което прави неясна тази доктрина, само два фактора стоят в нейната основа: човешкият грях и Божието снабдяване. 

Грехът на човека го отделя от Бога. Ако човек иска да избегне ада, Бог трябва да направи някаква спогодба, за да плати наказанието за греха на човека. Ясно е, че смъртта на Христос на кръста е заплащането от Бог за всички човешки грехове. Въпросът за вечното спасение зависи от това дали тази спогодба плаща за целия грях на човека. В този момент противниците на вечното спасение объркват въпроса, като разделят греха на категории: минало и бъдеще, лошо и по-лошо, изповядано и неизповядано. Това е като да се опитваш да разделиш варел с мазут на шест отделения. Дори и да го направим, маслото във всяко отделение е все още черно и все още е масло. Повечето от онези, които вярват, че християнинът може да загуби своето спасение, не вярват, че Божието снабдяване покрива всички грехове. Ако вечното спасение е теологична възможност, тогава смъртта на Христос трябва да е достатъчно мощна, за да изгори цялата тази бъчва с грях, а не само две или три отделения. Божието снабдяване трябва да изплати дълговете, натрупани от всички наши грехове, независимо от времето, степента или изповедта. В Евреи 10, Святият Дух сравнява жертвата на бикове и козли с жертвата на Божия Син. Веднъж годишно хората е трябвало да се връщат в Ерусалим, за да принесат нова жертва за греховете си през изминалата година, като са си тръгвали очистени. Тъй като тяхната жертва не е била за бъдещи грехове, те е трябвало да продължат да жертват всяка година. Но жертвата на Исус е сложила край на тази нужда. Божието Слово казва, че това, което не е било възможно чрез жертвата на бикове и козли, е възможно чрез жертвата на Божия Агнец. 

Три гръцки думи подчертават тази възможност. Първата дума е ephapax което означава „веднъж завинаги“. Споменава се в Новия завет, като се позовава на смъртта на Христос като плащане за нашите грехове. Втората дума е diēnekes която означава „завинаги“ и „вечен“. Използва се, за да се каже, че жертвата на Христос е добра завинаги. Последната гръцка дума е perielein което се превежда „да отнеме“. Използва се за хвърляне на котвата, задържаща кораба, и за премахване на примката от врата на човек. Грехът на човека се е превърнал в примка на палача около врата му, но смъртта на Христос я е премахнала веднъж завинаги. 

Вечното спасение не е само теологична възможност; това е реалност. Евреи 10 изяснява, че Божието снабдяване напълно е заличило и унищожило всички наши грехове веднъж завинаги. Смъртта на Христос достатъчно и ефективно е покривала греховете на вярващите от Адам до Христос и от Христос до днес.