Римляни 4
4
Примерът на Авраам
1Какво тогава можем да кажем, че е открил за вярата Авраам, нашият праотец по плът?#4:1 Или: „Какво да кажем тогава? Открили ли сме, че Авраам е нашият праотец по плът?“ 2Защото, ако е станал праведен чрез делата си, той има основание да се хвали, но не пред Бога. 3Писанието казва: „Авраам повярва в Бога и той прие вярата му и го счете за праведен.“#Бит. 15:6.
4Този, който работи, получава заплата за труда си не като подарък, а защото я е заслужил. 5Но ако някой се доверява не на делата си, а на Бога, който прави праведни грешните, Бог приема вярата на този човек и го счита за праведен. 6Така Давид говори за щастието на онзи, когото Бог приема за праведен, без да гледа делата му:
7„Благословени са онези,
чиито беззаконни дела са простени
и чиито грехове са покрити.
8Благословен е онзи,
когото Господ приема така,
сякаш не е извършил грехове.“#Пс. 32:1-2.
9Дали това щастие се отнася само за обрязаните или и за тези, които не са обрязани? Защото казахме: „Бог прие вярата на Авраам и го счете за праведен.“ 10А кога бе счетен за праведен? Преди или след като бе обрязан? Бог го счете за праведен преди, а не след обрязването. 11По-късно Авраам се обряза като доказателство, че благодарение на вярата той бе праведен пред Бога още преди да бъде обрязан. И така той стана баща на всички, които вярват и са приети от Бога като праведни, въпреки че не са обрязани, 12и на тези, които са обрязани, но същевременно следват вярата, която нашият баща Авраам показа преди да бъде обрязан.
Божието обещание, получено чрез вярата
13Обещанието, дадено на Авраам и потомците му, че ще бъде наследник на света, дойде не чрез закона, а чрез праведността, която произтича от вярата. 14Защото ако тези, които следват закона, са наследници на света, вярата губи смисъл и обещанието е без стойност. 15Защото законът може само да предизвика Божия гняв, ако бъде нарушен, но където няма закон, няма и нарушаване на закона.
16Божието обещание идва благодарение на вярата и затова е подарък. А щом е подарък, то е за всички потомци на Авраам — не само за тези, които живеят под закона, но и за тези, които живеят с вяра като Авраам. Той е баща на всички нас, 17както е писано: „Направих те баща на много народи.“#Бит. 17:5. Това е истина пред Бога, в когото Авраам вярваше — Бога, който дава живот на мъртвите и създава онова, което не е съществувало.
18Въпреки че нямаше надежда Авраам да има деца, той вярваше и се надяваше. И така стана баща на много народи, както му беше казано: „Ще имаш безбройно потомство.“#Бит. 15:5. 19И вярата му не отслабна, въпреки че беше почти на сто години и добре знаеше, че тялото му е вече неспособно да създава потомство и че Сара е безплодна. 20Но той не спря да вярва и не се усъмни в Божието обещание. Напротив: вярата му ставаше все по-силна и той прослави Бога. 21Авраам бе напълно сигурен, че Бог може да изпълни онова, което е обещал. 22Ето защо е казано: „Бог прие вярата му и го счете за праведен.“#Бит. 15:6. 23Но не само за него бе писано: „Бог прие вярата му“, 24а и за нас, които ще бъдем счетени за праведни, защото вярваме в Онзи, който възкреси от мъртвите нашия Господ Исус, 25който бе предаден на смърт заради нашите грехове и бе възкресен, за да станем праведни пред Бога.
ទើបបានជ្រើសរើសហើយ៖
Римляни 4: СПБ
គំនូសចំណាំ
ចែករំលែក
ចម្លង
ចង់ឱ្យគំនូសពណ៌ដែលបានរក្សាទុករបស់អ្នក មាននៅលើគ្រប់ឧបករណ៍ទាំងអស់មែនទេ? ចុះឈ្មោះប្រើ ឬចុះឈ្មោះចូល
Новият завет: съвременен превод (SPB)
@ 2000 Bible League International
