Големият ден настъпва

Най-накрая, Рождество: новородено дете в ясли, неговите родители и овчари. Тази история можеше да потъне в забравата на времето, ако не беше Детето, което се роди през този зимен ден. 

Яслите вероятно са били пристройка към семейния дом, където животните са били подслонявани и хранени. Повечето от децата не са се раждали в дворци или при добри санитарни условия; много от тях умирали при раждането или като все още много малки. 

Връщайки се назад във времето - управителят, действащ по заповед на Цезар Август, казал на всички мъже да отидат в родния си град, за да се запишат — нещо като преброяване, но с по-страшни последствия в случай на неизпълнение. 

За Йосиф и Мария моментът бил много неподходящ, тъй като тя трябвало да пътува от Назарет до Витлеем в края на бременността си. Пътуването било 90 изтощителни и дълги мили. Не знаем колко време са стояли там преди големият ден да настъпи, но изглежда не е било твърде дълго. Не би било нещо необичайно преброяването да направи града препълнен, така че да не се намери подходящо място за раждането, макар да е било неудобно. 

Най-малкото, много от това, което съпровождало покорството на Мария към Бог, било неудобно. Неразумно е да очакваме, че да вършим Божията воля винаги ще бъде удобно, лесно или праволинейно. Мария се сблъска с обществен укор, с отделяне от семейния си кръг (три пъти, за които знаем) и с най-голямата скръб, която една майка може да изживее— смъртта на дете, „и на теб самата меч ще прониже душата ти.“ Когато Мария каза „нека ми бъде, както ти си казал“, тя нямаше как да осъзнае последствията, но и никой от нас не ги осъзнава, когато казваме: „да, Господи“. Въпреки това „Да“ е единственият отговор към Бог, защото е оксиморон да кажем „Не" на Господ.  "Да" е винаги най-добрият отговор, защото въпреки че може да донесе трудности, знанието, че си угоден на Бога също така носи и дълбоко удовлетворение и мир.  С други думи, ние сме в много по-добро положение, дори когато не изглежда така.

Големият ден настъпва и Исус Христос, въплътеното Божие Слово, се ражда като безпомощно дете на необичайно място, сред необичайни хора. Той не се роди в дворец; не беше обграден с привилегии, нито живееше във време, в което имаше специализирана болнична грижа за новородени.  

Царете на Израел, първосвещениците и римските делегати видимо отсъстваха. Някой забеляза ли това? Е, да, наистина не бяха там, но това е тема за друг разговор.

Един голям ден, най-големият ден за света, премина почти незабележимо.  Въпреки това, през онзи ден в яслите се случи нещо чудесно, нещо красиво. Детето на нашето изкупление пристигна. Бог пребиваваше между хората — Бог с нас — Бог за нас.