Мария казва "Да"

Гавриил дойде при Мария с послание от Бога — „Здравей, благодатна! Господ е с теб“. Мария разбра намека от това приветствие и точно това беше нещото, което я смути. Така говореше Бог на старозаветните съдии и пророци — а тя определено не си се представяше като такава. 

Какво може да означава това?- беше нейният тревожен отговор?  Ако поставим себе си в тази ситуация, вероятно и ние също щяхме да бъдем „много смутени“. Съмнявам се, че появата на ангел би породила равнодушен отклик у когото и да било. Да сме обкръжени от ангели с пророчески изявления не е нещо, което би ни накарало да „запазим спокойствие и да продължим напред“. 

Мария получи обещание за дете, което само по себе си не е нещо необичайно, нито нещо непредвидимо. Повечето еврейски момичета се омъжваха и имаха деца. Но повечето, всъщност всички, еврейски момичета имаха партньор, с когото да имат деца — и това е така и днес. Но това дете нямаше да бъде просто което и да е дете, а „Синът на Всевишния“, обещаният Потомък на цар Давид, който щеше да управлява вечно. Какво ли си е помислила Мария? 

Тя отговори:„ Как ще бъде това, тъй като не познавам мъж?“ Ангелът каза на Мария нещо толкова нечувано и, по подразбиране, толкова отхвърляно като възможност, (кой би й повярвал), че въпросът й не показваше липса на вяра или доверие. 

Святият Дух щеше да я осени и вечното Слово на Отца щеше да стане плът в утробата на Мария. 

Нейният отговор беше: „Ето Господната слугиня; нека ми бъде, както ти си казал.“ Какво доверие и каква послушност показа Мария. И каква цена щеше да плати поради послушанието си към Бог. 

Колко далече стига нашето послушание? Приемането на Божието слово не винаги е въпрос на лично удобство. Но само какъв е резултат за тези, които казват „да“, само какво съучастничество в божественото! И ние, заедно с Мария, носим семената на Божието изкупително Слово, когато нашето „може би“ и нашата съпротива, се превърнат в нашето „да“.