Неочаквано насърчение

Бог знае, че някои пътища, през които минаваме в живота си, са достатъчно трудни за извървяване, още повече, ако сме самички в пътуването. Затова Гавриил сподели на Мария, че нейната роднина Елисавета е вече в шестия месец от бременността си. Това веднага би възбудило любопитството на Мария, тъй като Елисавета беше носила скръбта и срама от безплодието през целия си живот. Да чуе, че Елисавета ще има бебе, трябва да е било голямо насърчение за момичето.  Тя не беше самичка в този тревожен свят от посещения, пророчества и изпълнения.

Мария се запъти да види своята роднина почти веднага. Тя щеше да я разбере.  Когато Мария влезе през вратата, детето в утробата на Елисавета „заигра“. Не само това, Елисавета беше изпълнена със Святия Дух и благослови Мария и детето, което щеше да се роди, питайки откъде й е това “майката на моя (нейния) Господ да дойде при мен (нея).”  С други думи, аз съм тази, която трябваше да дойде при вас.  

И ето че отново всичко изглежда наопаки спрямо културните очаквания. Обикновено Мария би била тази, която показва характерното към по-възрастната си роднина, Елисавета, уважение. 

Но по този начин Бог казва, че не гледа непременно към първенците, силните, могъщите или богатите, за да донесе спасение. Ако беше така, те най-вероятно щяха да припишат заслугата на себе си. Бог редовно събаря стандартните очаквания и Словото, съпричастно на това, заявява, че само Бог ще получи слава и чест — само Той може.  Бог търси смирените, незабелязаните, изненаданите, и да, някои от тях наистина обитават Царски дворци.  

Тогава Мария, вдъхновена от насърчителните приветствия от Елисавета, бликва в песен, провъзгласявайки какво Бог е сторил за нея. Тази забележителна песен, напомняща за пророците, възхвалява това, че Господ избра Мария - която е на „ниско положение“ — и това, че Бог разпръсна и смири горделивите. Изобилието от Старозаветни образи и пророчески тон ни оставят без съмнение, че Мария, макар и да е била млада, далеч не е била неграмотна по отношение на Библията и не е била без разбиране за Божиите пътища. 

От този момент Мария остава при своята роднина три месеца, което, предполагам, е съвпаднало с раждането на Йоан Кръстител. Каква сила и утеха са били една за друга. Можем да си ги представим споделящи историите си, молейки се заедно и разглеждайки внимателно пророците, може би дори Исая, който имаше толкова много да каже за Господният Служител. 

Винаги има някой, който върви по подобен път, за да ни насърчи и укрепи в нашето малко или голямо покорство спрямо Божието слово. Именно към тези хора трябва да се обръщаме незабавно, за да намерим подкрепа и кураж, както направи и Мария.