Да намериш покой в един забързан святПример

В днешното четиво надничаш в кухнята, за да видиш Марта, която все повече се притеснява, докато ръководи домакинството сама. Почти можеш да чуеш дрънченето на тенджерите и тиганите, докато разочарованието ѝ нараства. Накрая тя кани Исус в това парти на самосъжаление, което си организира, и пита: „Господи, не Те ли е грижа...?“

Питал ли си се като Марта: Аз върша цялата работа тук и никой дори не го е грижа. 

Като майка, знам, че съм се чувствала така. Всъщност, това сякаш е мантрата на майчинството. Никой не го е грижа, че си приготвила вечеря, наредила си масата и си измила чиниите. Никой няма да ти даде сертификат за прибиране на дрехи, които седят точно до коша за пране, а не в коша за пране. Не получаваш награда за бърсане на носове, дупета, плотове и тоалетни седалки.

Може би твоята история е различна и се чувстваш „невидим/а“ в различен контекст. Може би е на работа или в твоята връзка.

Но Бог вижда. Той вижда какво правиш тихо. Когато никой не гледа. Когато никой не ти отдава заслуженото. 

Библията казва ясно, че сме зеницата на окото Му. Че сме Негови деца, овцете на Неговото пасбище. Той е преброил и космите на главата ни.

Марта не е трябвало да заслужи Божието внимание. Тя вече го е имала просто заради Божията благодат.

И ти също. Той вижда, Той знае и Той се грижи. Почивай в тази благодат днес. 

Приближи се

Боже, Твоето слово ни уверява, че Ти ни виждаш. Ти възприемаш мислите ни отдалеч. Колко близко ни познаваш – и въпреки това, удивително, ни обичаш, с всичките ни недостатъци. Дори и светът да не признава работата ни, можем да почиваме в знанието, че цялата ни работа е поклонение пред Теб. Амин