Да намериш покой в един забързан святПример

Посещението на Исус в дома на Марта няма да ти е чуждо, ако поне за кратко си бил част от някоя църковна общност. Рано или късно, то се появява в някоя история в Неделното училище или като послание от амвона.

Много бързо разпознаваме себе си в една от сестрите. 

Да започнем с тези сред нас, за които Марта изглежда по-близка.

Като Марта, и ние често се оказваме в напрегнато усилие в своята вяра. Може би неусетно сме приели една "марка", наречена християнство, водено от представянето. Подсъзнателно вярваме, че можем да заслужим Божието одобрение. Убедени сме, че се трудим усърдно за Божието царство, но всъщност служението ни е станало по-важно от Месията.

Забравяме, че Христос е умрял за нечестивите, за съкрушените, за наранените, за онези, които не са подредили живота си идеално. Писанието казва в Римляни 5:8, че още когато бяхме грешници, Христос умря за нас. 

Все още грешници. Бог не изисква от нас да бъдем съвършени. Той не иска да Му представим чист лист. Той се занимава с това да вземе счупените парчета от живота ни и да ги съедини, за да създаде нещо толкова красиво, че Той ни нарича Свое „скъпоценно притежание.“

Ако си мислите: „Не съм достатъчно добър/добра за цялото това християнско нещо“, абсолютно сте прави! Истината е, че никой от нас не е „достатъчно добър“. Всички сме съгрешили и не отговаряме на Божия стандарт за святост. Осъзнаването, че никога няма да успеем със собствените си заслуги, е първата стъпка към намирането на почивка за сега и за цяла вечност. 

Занесете бъркотията си на Него. Занесете съкрушеността си на Него. Не е твърде много, Той ще се справи. 

Приближи се

Боже, благодаря Ти, че изпрати Сина Си да заеме моето място на Кръста. Толкова съм облекчен/а, че моята праведност идва от Него и няма абсолютно нищо общо с мен или моите постижения. Уповавам се на тази Съвършена Жертва, поради която не е нужно да бъда съвършен/а. Амин