Марк 4
4
Притча за сеяча и семената
(Мат. 13:1-9; Лк. 8:4-8)
1Исус започна отново да проповядва на брега на езерото и огромна тълпа от хора се събра около него. Тогава той се качи на една лодка и навлезе в езерото, а всички други останаха на брега, близо до водата. 2И като ги поучаваше за много неща в притчи, той каза: 3„Слушайте! Един земеделец излязъл да сее 4и докато сеел, някои семена паднали край пътя. Долетяли птици и ги изкълвали. 5Някои семена паднали върху камениста почва, където нямало достатъчно пръст. Те скоро поникнали, защото почвеният слой бил тънък. 6Но слънцето изгряло, изгорило растенията и те изсъхнали, защото нямали достатъчно дълбоки корени. 7Някои от семената пък паднали сред трънливи плевели, които избуяли и задушили растенията, пречейки им да дадат зърно. 8А някои паднали на добра почва, поникнали, израснали и дали плод. Едни родили тридесет, други — шестдесет, а трети — сто пъти повече зърно, отколкото било засято.“
9След това Исус им каза: „Който има уши да чува, да слуша!“
Целта на притчите
(Мат. 13:10-17; Лк. 8:9-10)
10Когато остана насаме с дванадесетте апостола и другите си ученици, те го попитаха за притчите. 11Исус им каза: „На вас е дадено да узнаете тайната на Божието царство, а на онези отвън всичко се дава в притчи. 12Защото
«Непрестанно слушат,
но не разбират.
Непрестанно гледат,
но не проумяват това, което виждат.
Иначе щяха да се обърнат към Бога
и той щеше да им прости.»“#Ис. 6:9-10.
Исус обяснява притчата за сеяча и семената
(Мат. 13:18-23; Лк. 8:11-15)
13После каза на учениците си: „Нима не разбирате смисъла на тази притча? Как тогава ще разберете която и да било друга притча? 14Сеячът сее Божието слово. 15Някои хора са като семената, паднали край пътя. Те чуват Божието слово, но Сатана веднага идва и грабва словото, посято в душите им. 16Други са като семената, попаднали върху каменистата почва. Когато чуят Божието слово, те веднага с радост го приемат. 17Но то не прониква дълбоко в сърцата им и не остава задълго в тях. Щом дойдат неприятности или започнат преследвания заради него, те бързо се предават. 18Някои хора са като семената, паднали сред трънливите плевели — те слушат Божието слово, 19но после житейските грижи, измамата на богатствата и желанията за други неща навлизат и го задушават, и то не дава плод. 20Други пък са като семената, засяти върху добрата почва. Това са хората, които чуват Божието слово, приемат го и дават плод — понякога тридесет, понякога шестдесет, а понякога и сто пъти повече.“
Използвайте онова, което имате
(Лк. 8:16-18)
21Исус им каза: „Нима някой внася лампа, за да я сложи под дълбок съд или да я скрие под леглото? Не я ли внася, за да я сложи на поставка? 22Защото всичко скрито ще излезе наяве и всяко тайно нещо ще се разкрие. 23Който има уши да чува, да слуша!“
24Той им каза също: „Внимателно помислете върху това, което чувате. С каквато мярка мерите, с такава ще мерят и вас; от вас даже ще изискват повече. 25На имащия ще му бъде дадено още, а на този, който няма, ще му бъде отнето и малкото, което има.“
Притча за семето
26После Исус каза: „Божието царство прилича на човек, който посява в земята семе. 27Семето започва да расте. Расте ден и нощ, независимо дали човек е буден или спи. То си расте, без той да знае как става това. 28Земята сама отглежда зърното — първо пониква стъблото, после изкласява и класът се налива. 29Щом зърното узрее, човекът веднага започва да жъне, защото е дошло време за прибиране на реколтата.“
Друга притча за Божието царство
(Мат. 13:31-32,34-35; Лк. 13:18-19)
30После той каза: „С какво да сравня Божието царство? С каква притча да го опиша? 31То е като синапеното зрънце, което по време на сеенето е най-малкото от всички семена на земята. 32Но веднъж засято, избуява и става най-голямото от всички градински растения — с големи клони, под чиято сянка небесните птици могат да свиват гнезда.“
33И с много подобни притчи Исус проповядваше словото и им казваше толкова, колкото можеха да разберат. 34Той винаги им говореше с притчи, но когато оставаше насаме с учениците си, им обясняваше всичко.
Исус укротява буря
(Мат. 8:23-27; Лк. 8:22-25)
35Същия този ден вечерта Исус каза на учениците си: „Да отидем на отсрещния бряг.“ 36Те оставиха тълпата от хора и се качиха в лодката при Исус. С тях имаше още няколко лодки. 37Забушува силна буря, вълните се разбиваха в лодката и тя почти се напълни с вода. 38Исус спеше на кърмата, положил главата си на възглавница. Учениците му го събудиха и казаха: „Учителю, не те ли е грижа за нас? Ще загинем!“
39Исус стана, заповяда на вятъра да стихне и каза на езерото: „Тихо! Замълчи!“ Вятърът утихна и настъпи мъртва тишина.
40После Исус се обърна към учениците си и каза: „Защо се страхувате? Все още ли не вярвате?“
41Но те бяха много изплашени и се питаха един друг: „Кой е този човек, че дори вятърът и езерото му се подчиняват?“
Đang chọn:
Марк 4: СПБ
Tô màu
Chia sẻ
Sao chép
Bạn muốn lưu những tô màu trên tất cả các thiết bị của mình? Đăng ký hoặc đăng nhập
Новият завет: съвременен превод (SPB)
@ 2000 Bible League International
