Parallel
8
1Тогава Бог си спомни за Ной и за всички негови живи същества, и за всичкия добитък, всички, които бяха с него в ковчега, и Бог допусна вятър да премине по земята, и водите започнаха да намаляват. 2И се затвориха изворите на бездната и отворите на небето, така че дъждът от небето престана. 3А водите постепенно се оттегляха от земята и след сто и петдесет дена започнаха да спадат. 4И в седемнадесетия ден на седмия месец ковчегът заседна на Араратските планини. 5Водите намаляваха постоянно до десетия месец. В първия ден на десетия месец се показаха планинските върхове.
6След четиридесет дена Ной отвори прозореца на ковчега, който той беше направил, 7и пусна една врана. А тя, като излезе, отлиташе и прелиташе, докато водите пресъхваха по земята. 8Тогава пусна гълъб, за да види дали водите са се отдръпнали от повърхността на земята. 9Но гълъбът, като не можа да намери място за почивка на краката си, върна се при него в ковчега, защото водите все още покриваха повърхността на цялата земя. И Ной протегна ръката си, взе го и го внесе при себе си в ковчега. 10След това почака седем дена и отново пусна гълъба от ковчега. 11Гълъбът се върна при него привечер и ето в човката си имаше свеж откъснат маслинов лист. Така Ной разбра, че водите са спаднали по земята. 12Той почака още седем дена и пусна гълъба, но той не се върна вече.
13В шестстотин и първата година от Ноевия живот, в първия ден на първия месец водата престана по земята; тогава Ной отвори прозореца на ковчега и ето повърхността на земята беше поизсъхнала. 14И в двадесет и седмия ден на втория месец земята беше вече изсъхнала. 15И Бог каза на Ной: 16„Излезте от ковчега ти и жена ти, синовете ти и снахите ти. 17#Бит. 1:22Изведи със себе си всички живи същества от всякакъв вид – птици, добитък и всичките влечуги по земята, за да се пръснат по земята, да се плодят и размножават на земята.“ 18След това Ной излезе със синовете си, жена си и снахите си. 19Излязоха от ковчега и всички животни, и всички птици – всичко, което се движи по земята според вида си.
20Тогава Ной изгради жертвеник на Господ и взе от всеки култово чист добитък и от всяка чиста птица и ги принесе в жертва за всеизгаряне на жертвеника. 21А Господ помириса приятния мирис и каза в сърцето Си: „Няма вече да проклинам земята заради човека, понеже помислите на човешкото сърце са зло още от младините му; няма да наказвам всичко живо, както направих. 22Занапред, докато трае земята, сеитба и жетва, лято и зима, и ден, и нощ няма да престанат.“