Parallel
43
Братята заедно с Вениамин отново в Египет
1В страната на Яков гладът ставаше все по-тежък. 2А когато донесеното от Египет жито свърши, Яков им каза: „Идете пак и ни купете още храна!“ 3А Юда му каза: „Онзи човек беше категоричен и ни каза да не се явяваме пред него, ако с нас не е брат ни. 4Ако разрешиш брат ни да тръгне с нас, ще отидем и ще купим храна, 5а ако не позволиш, няма да отидем. Онзи човек ни каза да не се явяваме пред него, ако брат ни не е с нас.“ 6Израил попита: „Защо ми причинихте това, като казахте на онзи човек, че имате още един брат?“ 7А те му отговориха: „Онзи човек разпитваше за нас и за рода ни, дали е жив още баща ни, дали имаме друг брат. И ние му отговаряхме. Откъде да знаем, че ще поиска да доведем брат си?“ 8#Бит. 42:37И Юда каза на баща си Израил: „Пусни момчето с мене и ние ще отидем за храна, за да преживеем и да не умре от глад никой от нас – нито ние, нито ти, нито децата ни. 9Аз отговарям за него и от мене ще го искаш. Ако не ти го доведа обратно, ще съм виновен пред тебе до края на живота си. 10Ако не бяхме се бавили досега, вече да се връщахме.“ 11Тогава техният баща Израил им каза: „Добре, ето какво ще направите: вземете със себе си най-добрите плодове от тази земя и ги занесете като дар на онзи човек. Занесете по малко благовонна смола и мед, балсам и смирна, фъстъци и бадеми. 12Вземете и още пари, а онези, които бяха сложени в чувалите, върнете, защото вероятно е станала грешка! 13Вземете още и брат си и идете при онзи човек! 14И нека Всемогъщият Бог ви дари с милостта му и той да пусне другия ви брат и Вениамин. А пък аз, ако трябва да остана без деца, нека остана!“
15И братята взеха подаръците, двойно повече пари и Вениамин и тръгнаха за Египет. Там се явиха пред Йосиф. 16Йосиф, като видя заедно с тях Вениамин, каза на иконома си: „Заведи ги у дома, заколи животно и го приготви, защото днес ще обядвам с тези хора.“ 17Икономът направи така, както нареди Йосиф, и ги заведе в дома на господаря си. 18Братята се изплашиха много, когато разбраха, че ги водят в дома на Йосиф, и си казаха: „Карат ни тук, за да ни обвинят заради парите, намерени в чувалите ни. Това ще е повод да ни нападнат, да вземат ослите ни и да ни превърнат в роби.“ 19Когато стигнаха до къщната врата, се спряха до иконома на Йосиф и го заговориха: 20„Слушай, господарю, ние вече идвахме да купуваме храна и по-рано, 21#Бит. 42:27-28а когато по пътя спряхме да нощуваме и отворихме чувалите си, вътре в тях бяха парите на всеки от нас – толкова, колкото бяхме платили. Сега ги връщаме. 22За закупуване на новата храна носим други пари. А онези не знаем кой ги е върнал в чувалите ни.“ 23Той им отговори: „Бъдете спокойни и не се страхувайте! Аз получих парите ви тогава, но вашият Бог, Богът на баща ви, ги върна в чувалите ви.“ След това доведе при тях Симеон. 24Икономът въведе братята в Йосифовия дом и им даде вода да си измият нозете. Даде и храна за ослите им. 25А те приготвиха подаръците, докато чакаха Йосиф за обяд, защото разбраха, че заедно ще ядат. 26Йосиф се прибра вкъщи и те му поднесоха с дълбоки поклони даровете, които носеха. 27След като се поинтересува дали са добре, той попита: „Здрав ли е вашият стар баща, за когото бяхте ми разказвали? Жив ли е още?“ 28А те отговориха: „Твоят роб, нашият баща, е жив и здрав още.“ И се поклониха. 29Йосиф погледна и видя Вениамин, с когото бяха родени от една майка, и попита: „Този ли е най-малкият ви брат, за когото ми бяхте говорили?“ И го благослови: „Божията милост да бъде с тебе, сине мой!“ 30#Бит. 42:24След това набързо излезе, развълнуван от чувствата към брат си и готов да заплаче. Скри се във вътрешната стая и там плака. 31После изми лицето си и се върна. Като се стремеше да се сдържа, той нареди: „Донесете обяда!“ 32И поднесоха храна отделно на него, отделно на тях и отделно на египтяните, които обядваха с него, защото те не могат да ядат с евреи. За египтяните това е непозволено. 33И насядаха те пред него, наредиха се по старшинство и бяха доста объркани от случващото се. 34А Йосиф им изпращаше от храната си и на Вениамин даваха пет пъти повече, отколкото на всички останали.