Parallel
31
Яков бяга от Лаван
1Донесено беше на Яков, че синовете на Лаван говорят за него така: „Яков заграби всичко, което притежаваше баща ни. От бащиния ни имот той натрупа цялото това богатство.“ 2Яков видя лицето на Лаван – то вече не беше към него такова, каквото беше преди. 3#Бит. 26:3; 28:15Тогава Господ заповяда на Яков: „Върни се в земята на предците си и в родината си! Аз ще бъда с тебе!“
4Затова Яков изпрати да повикат Рахил и Лия да дойдат на полето при дребния му добитък. 5Той им каза: „Виждам лицето на баща ви, че вече не е към мене такова, каквото беше преди. Но с мене е Бог на моите предци. 6А вие знаете, че аз с всички сили работих на вашия баща. 7Баща ви обаче ме лъга и десет пъти променя възнаграждението ми. Но Бог не го допусна да ми напакости. 8Когато той кажеше, че капчестият добитък ще бъде за мене като заплата – всичкият добитък раждаше капчести. А когато кажеше, че заплатата са шарените – всичкият добитък раждаше шарени. 9Така Бог отне тези стада от баща ви и ги даде на мене.
10Веднаж, когато стадото зачеваше, имах видение насън: ето козлите, които покриваха козите, бяха шарени, капчести и пъстри. 11#Бит. 22:1,11; 46:2; Изх. 3:4; 1 Цар. 3:4Божий ангел ми каза насън: „Якове!“ Аз отговорих: „Ето ме.“ 12Той продължи: „Вдигни очи и погледни – всичките козли, които са покрили козите, са шарени – капчести и пъстри. Аз виждам всичко, което Лаван ти направи. 13#Бит. 28:18-22Аз съм от Ветил, където ти изля масло върху паметника и където ти даде обет пред Мене. Стани сега, излез от тази страна и се върни в родната си земя.“ 14В отговор Рахил и Лия му казаха: „Нима имаме още дял и наследство в дома на баща си? 15Не ни ли смята за чужди? Защото той ни продаде и дори изяде дадените за нас пари. 16Цялото богатство, което Бог отне от баща ни, е наше, както и на нашите деца. Затова ти прави всичко, каквото Бог ти е заповядал.“ 17Тогава Яков качи децата си и жените си на камили. 18Той подкара пред себе си всичкия си добитък, взе цялото си богатство, придобито в Месопотамия, и се отправи на път, за да се върне при баща си Исаак в ханаанската земя. 19А понеже Лаван беше отишъл да стриже добитъка си, Рахил открадна домашните терафими на баща си. 20Така Яков измами арамееца Лаван, без да му извести, че си отива. 21Той побягна с цялото си имущество, премина Ефрат#31:21 Евр. ханахар – реката. и се насочи към планината Галаад.
Лаван преследва Яков
22На третия ден донесоха на Лаван, че Яков си е тръгнал. 23Тогава той събра роднините си и след седем дена гонитба го настигна на планината Галаад. 24Но през нощта насън Бог се яви на арамееца Лаван и му каза: „Внимавай, не говори на Яков нито добро, нито лошо.“ 25Най-после Лаван настигна Яков, който беше разположил шатрата си на планината. Там разпъна шатрата си и Лаван заедно с роднините си.
Съюзът между Яков и Лаван
26Лаван се обърна към Яков: „Какво правиш ти? Защо ме измами и отвлече дъщерите ми като пленници, придобити на война? 27Защо побягна тайно, измами ме и нищо не ми каза? Щях да те изпратя с веселие и песни, с тимпани и арфи. 28Ти дори не ми даде възможност да целуна внуците и дъщерите си на прощаване. Постъпи безразсъдно. 29Бих могъл да ви отмъстя за това. Но Бог на вашия баща ми говори тази нощ с думите: „Внимавай, не говори на Яков нито добро, нито лошо.“ 30Е, добре, тръгнал си, защото много си се затъжил за бащиния си дом. Но защо си откраднал боговете ми?“ 31В отговор Яков каза на Лаван: „Уплаших се, защото си помислих: „Да не грабне от мене обратно дъщерите си.“ 32Но у когото намериш боговете си, той няма да остане жив. Пред роднините ни провери какво твое има у мене и си го вземи.“ Яков не знаеше, че Рахил беше откраднала тези богове. 33Затова Лаван претърси шатрата на Яков, шатрата на Лия и шатрата на двете робини, но не намери нищо. А като излезе от шатрата на Лия, влезе в шатрата на Рахил. 34#Бит. 31:19А в това време Рахил беше взела идолите, беше ги поставила под седлото на една камила и беше седнала над тях. Лаван претърси цялата ѝ шатра, но не намери нищо. 35#Лев. 15:19-20Рахил каза на баща си: „Господарю мой, да не се разгневиш затова, че не мога да стана пред тебе, тъй като имам месечно течение.“ Лаван прерови всичко, но идолите не намери. 36Тогава Яков се разсърди и се скара с Лаван. Яков заговори към него: „Каква е вината ми, какъв е грехът ми, че ме преследваш? 37Ти прегледа всички мои вещи – какво твое намери от цялата си покъщнина? Покажи го тук, пред моите и твоите роднини – нека те отсъдят между двама ни.
38Двадесет години аз работих при тебе. За това време твоите овце и кози не помятаха. Овни от стадото ти не ядох. 39Разкъсано от зверове не ти донасях – това беше за моя сметка. От мене ти търсеше сметка за изгубеното денем и за пропадналото нощем. 40Денем се изнурявах от жега, а нощем – от студ. Сънят бягаше от очите ми. 41Така преминаха тези двадесет години в твоя дом. Работих ти четиринадесет години за двете ти дъщери и шест години за добитъка ти. А ти десет пъти промени възнаграждението ми. 42#Бит. 31:24,29Ако с мене не беше бащиният ми Бог – Бог на Авраам и Бог, Закрилник на Исаак, – ти сега щеше да ме изпратиш без нищо. Но Бог видя моята неволя и труда на ръцете ми. Тази нощ Той Сам се застъпи за мене.“ 43Лаван отговори: „Нали това са мои дъщери, мои внуци, мой добитък? Всичко, което тук виждаш, е мое. Нима мога да оскърбя собствените си дъщери и родените от тях внуци? 44А сега нека аз и ти сключим договор и това ще бъде свидетелство между мене и тебе.“
45Тогава Яков взе един камък и го изправи като паметник. 46Яков нареди на роднините си: „Натрупайте камъни!“ Те натрупаха могила от камъни и направиха грамада. Там при нея те ядоха. 47Лаван ѝ даде име: Йегар-Сахадута, а Яков я нарече Галаад. 48Лаван заговори: „Днес тази грамада е свидетелство между мене и тебе.“ Затова онова място се нарича Галаад, 49а също и Мицпа, защото Лаван каза още: „Господ да бди над мене и над тебе, след като се разделим един от друг. 50Ако се отнасяш лошо към дъщерите ми или ако вземеш други жени освен дъщерите ми, то макар че няма човек между нас, помни, че Бог е свидетел между мене и тебе.“ 51Лаван добави още към Яков: „Виж тази грамада, този паметник, който аз поставих между мене и тебе – 52те са свидетели, че аз няма да премина с лоши замисли към тебе зад тази грамада, но и ти няма да преминаваш към мене зад тази грамада и зад този паметник. 53Бог на Авраам и Бог на Нахор, Бог на баща им нека бъде съдия между нас.“ Яков се закле в Бога, Закрилник на баща си Исаак. 54Тогава Яков закла жертва на планината и повика роднините си да ядат хляб. Така те ядоха хляб и пренощуваха на планината.