YouVersion Logo
Search Icon

Битие 27

27
1Когато остаря Исаак и очите му ослабнаха, та не можеше да види, повика по-големия си син Исав и му рече: Синко. А той му рече: Ето ме. 2Тогава той каза: Виж сега, аз вече остарях; не зная кой ден ще умра; 3вземи прочее, още сега оръжията си, тула си и лъка си, излез на полето и улови ми лов, 4та ми сготви вкусно ястие, каквото аз обичам и донеси ми да ям, за да те благослови душата ми преди да умра. 5А Ревека чу, когато говореше Исаак на сина си Исава. И Исав отиде на полето да улови лов и го донесе. 6Тогава Ревека продума на сина си Якова, казвайки: Виж, аз чух баща ти да говори на брата ти с тия думи:
7Донеси ми лов и сготви ми вкусно ястие, за да ям и да те благословя пред Господа преди да умра. 8Сега, прочее, синко, каквото ти поръчам, послушай думите ми. 9Иди още сега в стадото и донеси ми от там две добри ярета и аз ще сготвя вкусно ястие за баща ти, каквото той обича; 10и ти ще го принесеш на баща си да яде, за да те благослови преди да умре. 11Но Яков рече на майка си Ревека: Виж брат ми Исав е космат, а аз съм гладък. 12Може би ще ме попипа баща ми, и аз ще се явя пред него като измамник, та ще навлека на себе си проклятие, а не благословение. 13А майка му рече: Нека твоето проклятие падне върху мене, синко; само послушай думите ми, и иди та ми ги донеси. 14И тъй, той отиде, взе ги и ги донесе на майка си; и майка му сготви вкусно ястие, каквото баща му обичаше. 15После Ревека взе по-добрите дрехи на по-стария си син Исава, които се намираха в къщи при нея и с тях облече по-младия си син Якова. 16И зави ръцете му и гладкото на шията му с ярешките кожи. 17Тогава даде в ръцете на сина си Якова вкусното ястие и хляба, който бе приготвила. 18И тъй, той отиде при баща си и рече: Тате. А Исаак рече: Ето ме; кой си ти, синко?
19И Яков рече на баща си: Аз съм първородният ти Исав; сторих каквото ми поръча; стани, моля ти се, седни и яж от лова ми, за да ме благослови душата ти. 20Но Исаак рече на сина си: Как стана, синко, че го намери толкова скоро? А той рече: Защото Господ, твоят Бог ми даде добър успех. 21Тогава Исаак рече на Якова: Моля, синко, приближи се, за да те попипам да ли си същият ми син Исав, или не. 22И приближи се Яков при баща си Исаака; и той, като го попипа, рече: Гласът е глас Яковов, а ръцете са ръце Исавови. 23И не го позна, защото ръцете му бяха космати, като ръцете на брата му Исава; и благослови го. 24И каза: Ти ли си същият ми син Исав? А той рече: Аз. 25Тогава каза: Принеси ми и ще ям от лова на сина си, за да те благослови душата ми. И принесе му, та яде; донесе му и вино, та пи. 26А баща му Исаак му рече: Приближи се сега и целуни ме, синко. 27И той се приближи та го целуна; и <Исаак> помириса дъха на облеклото му, и го благослови, казвайки: - Ето, дъхът на сина ми Е като дъх на поле, което е благословил Господ. 28Бог да ти даде от росата на небето, И от тлъстината на земята, И изобилие на жито и на вино. 29Племена да ти слугуват И народи да ти се покланят; Бъди господар на братята си, И да ти се покланят синовете на майка ти. Проклет всеки, който те кълне, И благословен всеки, който те благославя. 30Щом като свърши Исаак да благославя Якова, и Яков току що беше се разделил с баща си Исаака, дойде брат му Исав от лова си.
31Също и той сготви вкусно ястие, принесе на баща си и му рече: Да стане баща ми и да яде от лова на сина си, за да ме благослови душата ти. 32А баща му Исаак му рече: Кой си ти? И той каза: Аз съм син ти, първородният ти, Исав. 33Тогава Исаак се разтрепери твърде много, и каза: А кой ще е оня, който улови лов и ми принесе, та ядох от всичко преди да дойдеш ти, и го благослових? - Да! и благословен ще бъде. 34Когато чу Исав бащините си думи, извика със силен и жалостен вик и рече на баща си: Благослови ме, ей мене, тате. 35А той рече: Брат ти дойде с измама и взе твоето благословение. 36И рече <Исав>: Право са го нарекли Яков, защото сега втори път той ме е изместил: отне първородството ми и, ето, сега е отнел и благословението ми. И рече: Не си ли задържал за мене благословение? 37А Исаак в отговор рече на Исава: Ето, поставих го господар над тебе, направих всичките му братя негови слуги, и надарих го с жито и вино; какво, прочее, да сторя за тебе, синко? 38И Исав рече на баща си: Само едно ли благословение имаш, тате? Благослови ме, ей мене, тате. И Исав плака с висок глас. 39Тогава баща му Исаак в отговор му каза: Ето, твоето желание ще бъде в тлъстите места на земята, Наросявани от небето горе; 40С ножа си ще живееш, а на брата си ще слугуваш; Но когато въстанеш Ще строшиш ярема му от врата си. 41И Исав мразеше Якова поради благословението, с което баща му го благослови; и думаше Исав в сърцето си: Скоро ще настанат дните, когато ще оплакваме баща си, тогава ще убия брата си Якова.
42И казаха на Ревека думите на по-стария й син Исав; затова тя прати да повикат по-младия й син Якова, и му рече: Виж, брат ти Исав се утешава относно тебе, че ще те убие. 43Сега прочее, синко, послушай думите ми: стани, та бягай при брата ми Лавана в Харан, 44и поживей при него известно време, доде премине яростта на брата ти, - 45доде премине от тебе гнева на брата ти, и той забрави това, което си му сторил; тогава ще пратя да те доведат от там. Защо да се лиша и от двама ви в един ден? 46И Ревека каза на Исаака: Омръзна ми живота поради хетейските дъщери. Ако Яков вземе жена от хетейските дъщери, каквито са тия от дъщерите на тая земя, защо живея?

Currently Selected:

Битие 27: BG1940

Highlight

Share

Copy

None

Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in

YouVersion uses cookies to personalize your experience. By using our website, you accept our use of cookies as described in our Privacy Policy