YouVersion Logo
Search Icon

Песен на песните 8

8
1Дано да ми беше ти като брат Който е сукал от съсците на майка ми! Когато те намирах вън щях да те целуна, И не щяха да ме презират. 2Взела бих те и завела В дома на майка си за да ме научиш: Напоила бих те с благовонно вино И с сок от наровете си. 3Левицата му била би под главата ми, И десницата му пригърнала би ме. 4Заклевам ви, Ерусалимски дъщери, да не дигнете нито да събудите любовта ми Додето ще. 5Коя е тая що възлиза от пустинята Подпряла се на възлюбления си? Аз те събудих под ябълката: Там те роди майка ти: Там те роди родителката ти 6Положи ме като печат на сърцето си, Като печат на мишцата си, Защото любовта е крепка като смъртта, Ревнуванието жестоко като ад, Святкането му святкане огнено, пламик устремителен. 7Много вода не може да угаси любовта, Нито реки могат да я потопят: Ако би дал някой всичкия имот на дома си за любовта, Съвсем ще го презрат. 8Ние имаме малка сестра, и няма съсци: Що ще направим на сестра си В деня в който стане реч за нея? 9Ако е стена ще съградим на нея сребърен твърдел; И ако е двер, ще я обвържем с кедрови дъски. 10Аз съм стена, и съсците ми като стълпове: Тогаз бях пред очите му като мир намерила. 11Соломон имаше лозе у Ваалхамон: Даде лозето на стражи: Всеки трябваше да донесе за плода му тисяща сребърници. 12Моето лозе е пред мене: Тисящата нека са за тебе, Соломоне, И двесте за онез които пазят плода му. 13О ти която седиш в градините, Другарите внимават в гласа ти: Направи ме да го чуя. 14Бързай, възлюблени мой, И бъди подобен на сърне или на еленче Върху ароматските гори.

Highlight

Share

Copy

None

Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in

YouVersion uses cookies to personalize your experience. By using our website, you accept our use of cookies as described in our Privacy Policy