Филипяни 2
BG1871
2
1И тъй, ако има някое утешение в Христа, или някоя разтуха от любов, или някое общение на Духа, или някое милосердие и съжаление, 2изпълнете радостта ми да мислите все едно всички, да имате еднаква любов, да сте единодушни и единомислени. 3Да не правите нищо от съперничество или от тщеславие, но по смиреномъдрие всеки един да има другиго по-горен от себе си. 4Не гледайте всеки само за себе си, но всеки и за другите. 5Да бъде във вас същото мъдруване което беше и в Христа Исуса; 6който в образ Божий като бе не го помисли похищение да е равен Богу, 7но обезслави себе си, като прие рабски образ и стана подобен на человеците; 8и като се намери по образ както человек смири себе си, и послушлив биде даже до смърт, и смърт на кръст. 9За това и Бог го превъзвиши, и подари му име което е над всяко друго име; 10така щото на Исусовото име да се поклони всяко коляно от небесните и земните и подземните, 11и всеки език да изповяда че Исус Христос е Господ, за слава на Бога Отца. 12Заради това, възлюблени мои, каквото сте ме винаги слушали, не само както когато съм при вас, но сега много повече като не съм при вас, изработвайте спасението си със страх и трепет; 13защото Бог е който действува във вас и хотението и действуването, според неговата добра воля. 14Правете всичко без роптание и противоречие, 15за да бъдете безукоризнени и незлобиви, чада Божии непорочни всред строптив и развращен род, между който светите като светила на света, 16като държите словото на вечния живот, за моя похвала в деня Христов че не съм тичал напраздно и не съм се напраздно трудил. 17Но, ако и да се приносям аз възлияние на жертвата и за служението на вашата вяра, радвам се и сърадвам се с всички вас. 18И така и вие се радвайте и сърадвайте се с мене. 19И надея се на Господа Исуса скоро да проводя до вас Тимотея, да се утеша духом и аз като разбера за вашето състояние. 20Защото нямам другиго никого на еднакъв дух с мене който да се погрижи искренно за вас; 21понеже всичките търсят своето си, а не което е на Христа Исуса; 22а вие знаете неговата верност че, както чадо с отца си слугува с мене в благовествуването. 23И тъй, надея се него да проводя тутакси щом разбера как ще стане с мене; 24а уверен съм в Господа че и сам скоро ще дойда. 25Помислих обаче за нуждно да проводя до вас Епафродита, брата и сътрудника и сподвижника моего, а вашего посланика и служителя на потребата ми; 26понеже милееше за всички вас, и тъжеше защото бяхте чули че бе болен. 27И наистина боледува близу до смърт; но Бог го помилва, и не тъкмо него, но и мене, да ми не стане скърб върх скърб. 28За това и по-скоро го проводих, да се възрадвате като го видите пак, и аз да бъда по-безскърбен. 29И тъй, приемете го в Господа с всяка радост, и имайте таквизи на почест; 30понеже за делото Христово наближи до смърт, защото презре живота си за да допълни недостатъка на вашите към мене услуги.
Copyright © 2008-2011, Text Revision ©Bibliata.com & Duh-i-istina.net, Computer typesetting © Bibles.org.ukLearn More About Цариградски