Лука 23
23
1И станаха всичкото множество, и заведоха го при Пилата. 2И начнаха да го обвиняват, и казваха: Тогова го намерихме че развращава народа, и не оставя да дават дан на Кесаря, и казва себе си че е Христос (помазаник), цар. 3А Пилат го попита, и рече: Ти ли си царят Юдейски? А той отговори и рече му: Ти право казваш. 4И Пилат рече на първосвещениците и на народа: Аз не намервам никоя вина в тогоз человека. 5А те насилваха, и казваха че: Смущава народа, понеже поучава по всичка Юдея, като е начнал от Галилея до тука. 6А Пилат, като чу Галилея, попита да ли е Галилеянин человекът. 7И като разбра че е от Иродовата държава, проводи го до Ирода, който беше и той в Ерусалим през тия дни. 8А Ирод като видя Исуса възрадва се много, защото искаше отдавна да го види, понеже слушаше много работи за него; и надееше се да види някое знамение да става от него. 9И питаше го с много речи; но той му нищо не отговори. 10А първосвещениците и книжниците стояха та го обвиняваха силно. 11Но Ирод със своите си войни, след като го унижи и му се поруга, облече го в дреха светла и проводи го пак на Пилата. 12В онзи ден Пилат и Ирод се сприятелиха по между си; защото изпърво имаха враждина по между си. 13А Пилат свика първосвещениците и началниците и народа 14и рече им: Доведохте ми тогоз человека като че отвращава народа; и, ето, аз пред вас го изпитах, и не намерих в тогоз человека ни една вина от колкото го обвинявате. 15Нито пък Ирод намери; защото ви пратих до него; и, ето, нищо достойно за смърт няма да е сторил. 16И тъй, ще го накажа и ще го пусна. 17А нужда имаше да им пуща на всеки праздник едного от запрените. 18Но всички изедно извикаха и казваха: Махни тогоз, а пусни ни Варава 19(който за някоя размирица що беше станала в града, и за убийство, хвърлен бе в тъмница). 20И пак възгласи Пилат и искаше да пусне Исуса. 21А те викаха и казваха: Разпни го, разпни го. 22А той и третия път им рече: че какво зло е сторил той? Аз никоя вина за смърт не намервам в него; и тъй, като го накажа ще го пусна. 23Но те наваляха с големи викове, и искаха да бъде разпнат; и тяхните гласове и първосвещеническите превъзмогоха. 24И Пилат реши да им бъде щението, 25и пусна им когото поискаха, запреният за размирство и убийство, а Исуса предаде на волята им. 26И когато го поведоха вън, уловиха Симона някого си Киринейца, който си идеше от полето, и натовариха на него кръста да го носи подир Исуса. 27И вървяха след него много множество народ, и жени, които и плачеха и жалеха за него. 28А Исус се обърна към тях и рече: Дъщери Ерусалимски, недейте плака за мене; но за вас си и за чадата ваши плачете; 29защото ето, идат дни в които ще рекат: Блажени неплодните, и утробите които не са раждали, и съсците които не са кърмили. 30Тогаз ще начнат да казват на горите: Паднете върх нас, и на планините: Покрийте ни. 31Защото ако правят това със суровото дърво, какво ще бъде със сухото? 32А караха и други двамина с него, които бяха злодейци, да ги затрият. 33И когато дойдоха на мястото, което се нарича Лобно, там разпнаха него и злодейците, едного отдясно а другиго отлево. 34А Исус казваше: Отче, прости им, защото не знаят що правят. И като делеха дрехите му метнаха жребие. 35И стоеше народът та гледаше; а заедно с него и началниците ругаеха се и казваха: Други избави: да избави себе си ако е той Христос, избраният Божий. 36Подиграваха му се още и войните като пристъпваха до него та му подаваха оцет 37и казваха: Ако си ти Цар Юдейски, избави себе си. 38А имаше и надпис над него отгоре, написан с писмена Гръцки, Римски, и Еврейски: ТОЗИ Е ЦАРЪТ ЮДЕЙСКИ. 39И един от обесените злодейци хулеше го и казваше: Ако си ти Христос, избави себе си и нас. 40А другият отговори и му запретяваше и казваше: Ни от Бога ли не се боиш ти, който си в истото осъждение? 41И ние праведно сме осъдени, защото възприимаме достойното на това що сми сторили; а този нищо зло не е сторил. 42И казваше на Исуса: Помени ме, Господи, когато дойдеш в царството си. 43И рече му Исус: Истина ти казвам, днес ще бъдеш с мене в рай. 44А беше къде шестия час, и стана тъма по всичката земя до деветия час; 45и потъмня слънцето, и завесата на храма се раздра през сред. 46И извика Исус с голям глас и рече: Отче, в твоите ръце предавам духа си. И това като рече издъхна. 47И като видя стотникът станалото, прослави Бога и казваше: Наистина този человек бе праведен. 48А всичките народи които бяха надошли да гледат, като виждаха това което стана, връщаха се биещи се в гърди. 49А всичките негови познайници, и жените които бяха дошли след него от Галилея, стояха от далеч и гледаха това. 50И, ето, человек някой на име Иосиф който беше съветник человек благ и праведен, 51(той не беше съгласен със съвета и делото им,) от Ариматея, град Юдейски, който и сам ожидаше царството Божие,- 52той дойде при Пилата и поиска тялото Исусово. 53И като го сне, обви го с плащаница, и положи го в гроб изсечен в камик дето никой никога не бе лежал. 54И денът беше петък, на присъмнуване в събота. 55Последваха още и жените които бяха дошли с него от Галилея, и видяха гроба, и как бе положено тялото негово. 56И като се върнаха, приготвиха аромати и миро; и в съботата според заповедта почиваха.
Currently Selected:
Лука 23: BG1871
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
Copyright © 2008-2011, Text Revision ©Bibliata.com & Duh-i-istina.net, Computer typesetting © Bibles.org.uk