Лука 14
14
1И една събота когато дойде той в къщата на някого си началника на Фарисеите да яде хляб, те имаха очите си на него. 2И, ето, имаше пред него някой си человек красничав. 3И отговори Исус та говореше на законниците и на Фарисеите и рече: Позволено ли е да цели някой в събота? 4А те мълчеха. И взе та го изцели, и пусна го. 5И отговори на тях и рече: Кой от вас, ако би паднал оселът или волът му в яма, не би го на часа извлекъл в съботен ден? 6И не можаха на това да му се отговорят. 7Рече пак притча на званите, като гледаше как избират първите за седене места, и казваше им: 8Кога те кани някой на свадба, не седай на първото място, да не би да е призовал и другиго по-почтен от тебе, 9и дойде този който е поканил и тебе и него и ти рече: Дай място на тогова; и тогаз начнеш с усрамяване да захванеш последното място. 10На кога те поканят, иди и седни на последното място, за да ти рече, кога дойде този който те е призовал: Приятелю, възлез по-горе. Тогаз щеш има слава пред тези които седят с тебе наедно. 11Защото всеки който възнося себе си ще се смири, и който се смирява ще се възнесе. 12Казваше и на тогова който го беше призвал: Кога правиш обед или вечеря, недей кани приятелите си, ни братята си, ни роднините си, нито съседи богати; да не би те подобно и те поканили и ти бъде заплатено. 13Но кога правиш угощение, поканвай сиромаси, клосни, хроми, и слепи; 14и ще бъдеш блажен; защото нямат да ти платят; понеже ще ти бъде заплатено във възкресението на праведните. 15Това като чу един от седещите с него, рече му: Блажен който яде хляб в царството Божие. 16А той му рече: Някой си человек направи вечеря голяма, и покани мнозина. 17И в часа на вечерята проводи раба си да рече на поканените: Елате, понеже всичко е вече готово. 18И начнаха всичките като на един ум да се отричат: Първият му рече: Нива купих, и нужда имам да излеза и да я видя; моля ти се, имай ме отречен. 19И друг рече: Купих пет чифта волове, и отхождам да ги опитам; моля ти се, имай ме отречен. 20И друг рече: Ожених се; и за това не мога да дойда. 21И когато си дойде този раб разказа на господаря си това. Тогаз се разгневи стопанинът и рече на раба си: Излез скоро по улиците и пътищата на града, и доведи тука сиромасите и клосните и хромите и слепите. 22И рече рабът: Господарю, както си заповядал стана, и още място има. 23И рече господарът на раба: Излез на пътищата и по оградите, и принуди ги да влязат, за да се напълни домът ми; 24защото ви казвам че никой от онез призваните человеци няма да вкуси от вечерята ми. 25И вървяха с него наедно народ много; и обърна се та им рече: 26Ако иде някой при мене, и не възненавиди баща си, и майка си, и жена си, и чадата си, и братята си, и сестрите си, а още и своя си живот, не може да бъде мой ученик. 27И който не носи кръста си и не върви след мене не може да ми бъде ученик. 28Защото кой от вас, кога иска да съгради стълп, не седа първом да пресметне разноските си дали ще има потребното да го изкара? 29да не би като положи основанието а не може после да го изкара, да наченат всичките които гледат да му се подсмиват 30и да казват: Този человек начена да гради, и не може да изкара. 31Или кой цар, като отхожда на бой против другиго цар, не седа първом да размисли, възможно ли е с десет хиляди да стои на среща тогоз който иде против него с двадесет? 32Ако ли не, то кога е той още далеч отпраща посланници и моли се за мир. 33Тъй прочее всеки от вас който не се отрече от всичкия си имот не може да бъде мой ученик. 34Добро нещо е солта; но ако солта се развали, с що ще се поправи? 35Тя вече не струва нито за земята, нито за тора; вън я изхвърлят. Който има уши да слуша нека слуша.
Currently Selected:
Лука 14: BG1871
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
Copyright © 2008-2011, Text Revision ©Bibliata.com & Duh-i-istina.net, Computer typesetting © Bibles.org.uk