Йоан 12
12
1А шест дни преди пасхата дойде Исус във Витания, дето беше бившият умрял Лазар когото възкреси от мъртвите. 2И направиха му там вечеря, и Марта слугуваше; а Лазар беше един от тези които седяха с него наедно на трапезата. 3Тогаз Мария взе една литра чисто драгоценно миро нард и помаза нозете Исусови, и отри нозете му с космите си; и къщата се изпълни от благоуханието на мирото. 4Тогаз един от учениците му, Юда Симонов Искариотски, който щеше да го предаде, казва: 5Защо да се не продаде това миро за триста динари, и да се дадат на сиромасите? 6А това го рече, не защото го беше грижа за сиромасите, но защото бе крадец, и той имаше касата, и носеше каквото туряха в нея. 7Тогаз Исус рече: Недейте я: за деня на погребението ми го е задържала. 8Защото сиромасите всякога имате със себе си, а мене всякога нямате. 9И резумеха голямо множество от Юдеите че е там; и дойдоха, не току за Исуса, но да видят и Лазара когото възкреси от мъртвите. 10А първосвещениците се наговориха да убият и Лазара, 11защото мнозина от Юдеите за него отиваха и вярваха в Исуса. 12На утрешния ден народ много който беше дошел на праздника, като чуха че иде Исус в Ерусалим, 13взеха вейки финикови та излязоха да го посрещнат, и викаха: Осанна! благословен който иде в името Господне, цар Израилев! 14А Исус намери осле и възседна на него, според както е писано: 15"Не бой се, дъщи Сионова, ето, твоят Цар иде възседнал на ждребе ослично." 16Но това учениците му изпървом не разумяха; а когато се прослави Исус тогаз си наумиха че това бе за него писано, и това му сториха. 17А народът който беше с него когато повика Лазара от гроба и го възкреси от мъртвите свидетелствуваше. 18За това го и посрещна народа, защото чуха че сторил това чудо. 19А Фарисеите рекоха помежду си: Видите ли че нищо не ползувате? Ето, светът отиде след него. 20И между тези, които възлязваха да се поклонят в праздникът имаше и някои Елини. 21И те дойдоха при Филипа, който бе от Витсаида Галилейска, и молиха му се и казваха: Господине, искаме да видим Исуса. 22Идва Филип и казва на Андрея; Андрей пък и Филип казват на Исуса. 23А Исус им отговори и рече: Дойде часът да се прослави Син человечески. 24Истина, истина ви казвам: Ако житното зърно не падне в земята и не умре, то остава само; ако ли умре, много плод приноси. 25Който обича живота си ще го изгуби; и който ненавиди живота си на този свят за вечен живот ще го упази. 26Ако слугува някой на мене, мене да последва; и дето съм аз там ще бъде и слугата ми; и който слугува на мене него ще почте Отец ми. 27Сега душата ми е смутена; и що да река? Отче, избави ме от този час? Но за това дойдох на този час. 28Отче, прослави името твое. Тогаз дойде глас от небето: И прославих, и пак ще прославя. 29А народът, които стояха и чуха това казваха: Гръм е. Други говореха: Ангел му продума. 30Отговори Исус и рече: Този глас не биде за мене, но за вас. 31Сега е съдба на този свят: сега князът на този свят ще бъде изпъден вън. 32И когато бъда аз въздигнат от земята ще привлека всичките при себе си. 33А това говореше като назначаваше от каква смърт имаше да умре. 34Отговори му народът: Ние сме чули от закона че Христос във веки пребъдва; и как казваш ти че Син человечески трябва да бъде въздигнат? Кой е този Син человечески? 35И рече им Исус: Още малко време виделината е с вас. Ходете докле имате виделина, да ви не настигне тъмнината; а който ходи в тъмнината не знае къде отива. 36Докле имате виделината вярвайте във виделината за да сте синове на виделината. Това издума Исус, и отиде та се скри от тях. 37Но ако и да бе сторил толкоз чудеса пред тях, не вярваха в него; 38за да се изпълни речта на пророка Исая, който рече: "Господи, кой повярва на нашето проповядване? и мишцата Господня кому се откри?" 39За това не можаха да вярват, защото пак Исая рече: 40"Ослепил е очите им, и окаменил сърцата им, с очи да не видят, и със сърдца да не разумеят, та да се не обърнат и ги изцеля." 41Това рече Исая когато видя славата негова и говори за него. 42Но пак и от князовете мнозина повярваха в него; но поради Фарисеите не изповядваха, за да не бъдат отлъчени от съборището: 43защото възлюбиха славата человеческа повече нежели славата Божия. 44А Исус възгласи и рече: Който вярва в мене не вярва в мене, но в тогози който ме е проводил. 45И който гледа мене гледа тогози който ме е проводил. 46Аз дойдох виделина на света, за да не остане в тъмнина всеки който вярва в мене. 47И ако чуе някой моите думи и не повярва, аз няма да го съдя; защото не дойдох да съдя света, но да спася света. 48Който се отмята от мене и не приима моите думи има кой да го съди: словото което говорих, то ще да го съди в последния ден. 49Защото аз от себе си не говорих; но Отец който ме проводи, той ми даде заповед какво да река и що да говоря. 50И знам че неговата заповед е живот вечен. И тъй, това що говоря, както ми е Отец рекъл така говоря.
Currently Selected:
Йоан 12: BG1871
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
Copyright © 2008-2011, Text Revision ©Bibliata.com & Duh-i-istina.net, Computer typesetting © Bibles.org.uk