Еремия 2
2
1И слово Господне биде към мене и рече: 2Иди та възгласи в ушите на дъщерята на Ерусалим и речи: Така говори Господ: Помня заради тебе Милеенето ти когато беше млада, Любовта ти когато беше невеста, Когато ме следваше в пустинята, В ненасеяна земя. 3Израил беше свет Господу Начатък на рожбите му: Всичките които го пояждаха бяха повинни: Зло би ги постигнало, говори Господ. 4чуйте словото Господне, доме Яковов, И всички родове на Израилевия дом: 5Така говори Господ: Каква неправда намериха в мене отците ви Та се отдалечиха от мене, И ходиха вслед суетата, и се осуетиха? 6И не рекоха: Де е Господ Който ни възведе от Египетската земя, Който ни води през пустинята, През място на пустота и на пропасти, През място на безводие и на смъртна сенка, През място по което не е минал человек И дето человек не се е населил? 7И въведох ви в плодоносно място За да ядете плодовете му и благото му; И като влязохте осквернихте земята ми, И направихте мерзост наследието ми. 8Свещениците не рекоха: Де е Господ? И законоведците не ме познаха; И пастирите станаха престъпници против мене; И пророците пророчествуваха чрез Ваала, И ходиха подир непотребното. 9За това аз ще се съдя още с вас, говори Господ, И със синовете на синовете ви ще се съдя. 10Защото минете в Китимските острови та вижте; И проводете в Кидар та разгледайте прилежно, И вижте, има ли да е станало нещо таквоз, - 11Променил ли е народ боговете си, ако и да не са богове? Моите обаче люде промениха Славата си за непотребното. 12Ужасете се, небеса, в това, Настръхнете, смутете се премного, говори Господ. 13Защото две злини направиха моите люде: Оставиха мене, източника на живата вода, И си изкопаха ровове, ровове разпукнати, Които не могат да държат вода. 14Да ли е раб Израил? или домочадец? Защо стана плен? 15Млади лъвове рикаха против него, издадоха гласа си, И направиха земята му пуста: Градовете му са изпогорени и ненаселени. 16Синовете още на Мемфис и на Тафнес Строшиха върха на главата ти. 17Не докара ли това ти сам на себе си, Защото си оставил Господа Бога твоего Когато те водеше в пътя? 18И сега що имаш ти с Египетския път, Да пиеш водата на Сиор? Или що имаш с Асирийския път, Да пиеш водата на реката? 19Нечестието ти ще те накаже, И престъпленията ти ще те обличат. Познай прочее и виж че е зло и горко това Дето си оставил Господа Бога твоего, И няма моя страх в тебе, Говори Господ Иеова Саваот. 20Понеже отдавна строших хомота ти, Разкъсах връзките ти; И ти рече: Не ща да бъда вече престъпница, Когато на всеки висок хълм И под всяко зелено дърво Лягала си блудница. 21Но аз те насадих лоза избрана, Семе съвсем истинно; А ти как ми си се променила в похабени пръчки на чужда лоза? 22За то ако и да се омиеш с нитро И да употребиш много сапун, Беззаконието ти пред мене остава си петно, Говори Господ Иеова. 23Как можеш да речеш: Не се оскверних, Не ходих подир Ваалимите? Виж пътя си в дола, Познай що си сторила, Бърза камило що припкаш по кривите пътища. 24Дива ослица навикнала в пустинята, Що смърка въздуха в желанието на сърдцето си, - В устремлението й кой може да я спре? Всички които я търсят няма да се трудят: В месеца й ще я намерят. 25Възпри ногата си да не ходиш боса, И гъртана си от жажда; Но ти си рекла: Напраздно! не; Защото възлюбих чужденци, И подир тях ще ида. 26Както се посрамя крадец когато се открие, Така ще се посрами Израилевът дом – Те, царете им, князовете им, И свещениците им, и пророците им, - 27Които думат на дървото: Отец мой си ти, И на камика: Ти си ме родил; Защото обърнаха към мене гърб, а не лице Но във времето на бедствието си ще рекат: Стани та ни избави. 28И де са твоите богове които си правил за себе си? Нека станат, ако могат да те избавят Във времето на бедствието ти; Защото колкото са градовете ти Толкоз и боговете ти, Юдо. 29Защо би искали да се съдите с мене? Всички вие сте отстъпници от мене, говори Господ. 30Напраздно поразих чадата ви: Те не приеха поправление. Ножът ви пояде пророците ви Както лъв изтребител. 31О роде, вижте словото Господне: Бил ли съм аз пустиня за Израил, Или земя на тъмнина? Защо говорят людете ми: Ние сме господари: Не щем да дойдем вече при тебе? 32Може ли момата да забрави украшението си, Невестата препоясанието си? Но людете ми забравиха мене в дни безбройни. 33Защо показваш красен пътя си за да търсиш любов, Тъй щото си научила и лошите жени на твоите пътища? 34Даже по полите ти се намери кръв От души на невинни сиромаси: Не ги намерих с разкопаване, но по всички тези. 35И казваш: Понеже съм неповинна, Непременно яростта му ще се отвърне от мене. Ето, аз ще се съдя с тебе Защото казваш: Не съм съгрешила. 36Защо се скиташ толкоз много за да промениш пътя си? Ще се посрамиш и от Египет Както се посрами от Асирия. 37Ей, ще излезеш от тук С ръцете си на главата си; Защото Господ отметна надеждите ти, И няма да благоденствуваш в тях.
Currently Selected:
Еремия 2: BG1871
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
Copyright © 2008-2011, Text Revision ©Bibliata.com & Duh-i-istina.net, Computer typesetting © Bibles.org.uk