Съдии 11
11
1И Иефтай Галаадецът беше силен в крепост; и той беше син на блудница жена, а отец Иефтаев беше Галаад. 2И жената на Галаада роди му синове; и пораснаха синовете на жената, и изпъдиха Иефтая, и рекоха му: Ти няма да наследиш в дома на отца ни, защото си син на чужда жена. 3И побягна Иефтай от лицето на братята си та се насели в земята Тов; и събраха се при Иефтая человеци безделници та излазяха с него. 4И след няколко време Амоновите синове направиха бой против Израиля. 5И като се биеха Амоновите синове против Израиля, Галаадските старейшини отидоха да вземат със себе си Иефтая от земята Тов. 6И рекоха на Иефтая: ела та ни стани началник, за да се бием против Амоновите синове. 7И рече Иефтай на Галаадските старейшини: Не възненавидяхте ли ме вие, и не ме ли изпъдихте из дома на баща ми. А сега защо сте дошли при мене като сте в утеснение? 8И рекоха Галаадските старейшини на Иефтая: За това се върнахме сега при тебе, за да дойдеш с нас, и да се биеш против Амоновите синове, и да си княз над нас, над всички които живеят в Галаад. 9И рече Иефтай на Галаадските старейшини: Ако ме заведете пак вие да ратувам против Амоновите синове, и Господ ги предаде мене, аз ще бъда ли княз над вас? 10И рекоха Галаадските старейшини на Иефтая: Господ нека е свидетел между нас ако не направим според думата ти. 11Тогаз отиде Иефтай с Галаадските старейшини, и поставиха го людете над себе си и глава и княз; и говори Иефтай всичките си думи пред Господа в Масфа. 12И проводи Иефтай посланници до царя на Амоновите синове и рече: Що имаш да правиш с мене та си дошел против мене да се биещ в земята ми? 13И царят на Амоновите синове отговори на Иефтаевите посланници: Защото Израил, когато възлизаше из Египет, взе земята ми от Арнон до Явок и до Иордан; сега прочее върни тези места с мир. 14И прати пак Иефтай посланници до царя на Амоновите синове 15та му рече: Така говори Иефтай: Израил не е взел Моавската земя, нито земята на Амоновите синове; 16но като възлезе Израил из Египет, и отиде през пустинята при червено Море, и дойде в Кадис, 17тогаз Израил прати посланници на Едомския цар и рече: Да премина, моля, през земята ти; а Едомският цар не послуша. Прати още и на Моавския цар; но и той не склони; и седна Израил в Кадис. 18Тогаз отиде през пустинята та обиколи Едомската земя и Моавската земя, та разположи стана си оттам Арнон, и не излезе в Моавовите предели; защото Арнон беше предел на Моава. 19И прати Израил посланници при Сиона Аморейския цар, Есевонския цар, та му рече Израил: Да преминем, молим те, през земята ти до нашето място. 20Но Сион не се увери на Израиля да го пусне да мине през предела му; за това събра Сион всичките си люде та разположи стана си в Яса, и ратува против Израиля. 21И предаде Господ Бог Израилев Сиона и всичките му люде в ръката на Израиля, та ги поразиха; и Израил наследи всичката земя на Аморейците които живееха в оназ земя, 22и наследиха всичките предели на Аморейците, от Арнон до Явок, и от пустинята дори до Иордан. 23И сега, като изгони Господ Бог Израилев Аморейците от лицето на людете си Израиля, ти ли ще ги наследиш? 24Не наследваш ли ти онова което ти е дал за наследие бог твой Хамос? И ние всичко що ни е дал за наследие Иеова Бог наш, него ще наследим. 25И сега, да ли си ти в нещо по-добър от Валака Сепфоровия син, Моавския цар? Препирал ли се е той някога с Израиля, или направил ли е някога бран против него? 26От както се е населил Израил в Есевон, и в селата му, и в Авоир и в селата му, и във всичките градове които са близу при Арнон, триста години са: защо в това разстояние не сте ги отървали? 27И тъй, аз не ти съм съгрешил; но ти ми правиш неправда като ратуваш против мене. Господ Съдия нека съди днес между Израилевите синове и Амоновите синове. 28Но царят на Амоновите синове не послуша Иефтаевите думи които му проводи. 29Тогаз дойде на Иефтая Дух Господен; и мина той през Галаад и Манасия, мина и през Галаадската Масфа, и от Галаадската Масфа мина против Амоновите синове. 30И обрече Иефтай обричане Господу и рече: Ако наистина предадеш Амоновите синове в ръката ми, 31тогаз онова което излезе из вратата на дома ми да ме посрещне когато се върна с мир от Амоновите синове ще бъде Господу, и ще го принеса всесъжение. 32Тогаз замина Иефтай към Амоновите синове да ратува против тях; и предаде ги Господ в ръката му, 33та ги порази от Ароир дори до Минит, двадесет градове, и до Авел-керамим с поражение твърде голямо. И покориха се Амоновите синове пред Израилевите синове. 34И дойде Иефтай в Масфа у дома си; и, ето, дъщеря му излазяше да го посрещне с тъпани и ликувания; и тя му бе еднородна: освен нея нямаше нито син нито дъщеря. 35И като я видя раздра дрехите си и рече: Горко ми, дъщи моя! ти съвсем си ме закопала, и ти си от онези които ме смущават; защото аз отворих устата си към Господа, и не мога да се повърна. 36А тя му рече: Отче мой, ако си отворил устата си към Господа, стори с мене онова което е излязло из устата ти; понеже Господ направи за тебе отмъщение на неприятелите ти, Амоновите синове. 37И рече на отца си: Това нека ми бъде: остави ме два месеца да ида да ходя по горите и да оплача девството си, аз и другарките ми. 38И той рече: Иди; и пусна я за два месеца; и отиде тя с другарските си та оплака девството си по горите. 39И в свършването на двата месеца се върна при отца си; и направи с нея по обричането си което обрече. И тя не позна мъж. И стана обичай в Израил 40да ходят дъщерите Израилеви от време на време да оплакват дъщерята на Иефтая Галаадеца, четири дни в годината.
Currently Selected:
Съдии 11: BG1871
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
Copyright © 2008-2011, Text Revision ©Bibliata.com & Duh-i-istina.net, Computer typesetting © Bibles.org.uk