Галатяни 2
2
1После, след четиринадесет години пак възлязох в Ерусалим с Варнава, като взех със себе си и Тита. 2И то възлязох по откровение та им предложих евангелието което проповядвам между езичниците, особно пред знаменитите, да не би напраздно да тичам или да съм тичал. 3Но нито Тит, който бе с мене, ако и да беше Елин, не бе принуден да се обреже; 4а тези лъжебратя които са се вкраднали и примъкнали да съгледателствуват нашата свобода която имаме в Христа Исуса за да ни поработят, 5на тях ни на час не отстъпихме да им се покорим, и то за да пребъде във вас евангелската истина. 6А за тези които се мислят че са нещо, каквито и да са били някога, мене ми е все едно; (Бог не гледа на лицето на человека;) защото знаменитите не ми приложиха нищо повече; 7но напротив, щом видяха че бях поверен да проповядвам евангелието на необрязаните, както Петър на обрязаните, 8(защото който подействува в Петра за апостолство между обрязаните подействува и в мене за в езичниците,) 9и като познаха дадената мене благодат, Яков и Кифа и Иоан, които се виждаха че са стълпове, дадоха десници на общение на мене и на Варнава за да идем ние в езичниците, а те в обрязаните. 10Искаха само да помним сиромасите; за което и се потрудих с усърдие това истото да сторя. 11А когато дойде Петър в Антиохия възпротивих му се в очи, защото беше достоен за изобличение. 12Понеже преди да дойдат някои от Якова ядеше наедно с езичниците; а когато дойдоха свенеше се и странеше от тях, защото се убоя от обрязаните. 13И с него заедно лицемерствуваха и другите Юдеи; така щото и Варнава се увлече в това тяхно лицемерство. 14Но аз, като видях че не постъпват право по истината евангелска, рекох на Петра пред всичките: Ако ти който си Юдеин, живееш езически, а не Юдейски, защо принуждаваш езичниците да юдействуват? 15Ние които сме природно Юдеи, а не грешници от езичниците, 16като знаем че не се оправдава человек от делата на закона, тъкмо с вярата в Исуса Христа, и ние повярвахме в Христа Исуса за да се оправдаем от вярата Христова, и не от делата на закона; защото от делата на закона няма да се оправдае никоя плът. 17Но като искаме да се оправдаем чрез Христа ако сме се намерили и ние грешни, то Христос на греха ли е служител? Да не бъде! 18Защото, ако възсъздавам пак онова което съм развалил, показвам себе си престъпник. 19Защото аз чрез закона закону умрях, да живея Богу. 20Сраспях се с Христа, и сега вече живея не аз, но Христос живее в мене; а това що живея сега в плът, живея във вярата на Сина Божия, който ме възлюби и предаде себе си заради мене. 21Не отвъргам Божията благодат; защото ако оправданието бива чрез закона, то напраздно е Христос умрял.
Currently Selected:
Галатяни 2: BG1871
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
Copyright © 2008-2011, Text Revision ©Bibliata.com & Duh-i-istina.net, Computer typesetting © Bibles.org.uk