Второзаконие 2
2
1Тогаз се върнахме та пътувахме в пустинята през пътя на червено Море, както ми говори Господ; и много дни ходихме около гората Сиир. 2и каза ми Господ и рече: 3Стига ви да ходите около тази гора: върнете се към север. 4И заповядай на людете и кажи: Ще заминете през пределите на братята си синовете Исавови, които живеят в Сиир, и те ще се убоят от вас; за то внимайте добре: 5да не сторите бран с тях, понеже няма да ви дам от земята им нито една стъпка на нога, защото на Исава дадох гората Сиир в наследие. 6С сребро ще купувате от тях храна да ядете, още и вода с сребро ще купувате от тях да пиете; 7защото Господ Бог твой благослови те въ всичките дела на ръцете ти: познава пътуванието ти през тази голяма пустиня: в тези четиридесет години Господ Бог твой беше с тебе: не си останал оскуден от нищо. 8И като минахме покрай нашите братя Исавовите синове, които живееха в Сиир, през пътя на полето от Елат и от Есион-гавер, върнахме се та минахме през пътя на Моавовата пустиня. 9И рече ми Господ: Да не досадите на Моавците, нито да направите бран с тях, защото няма да ти дам от земята им наследие, понеже на Лотовите синове дадох Ар за наследие. 10(А по-напред живееха в нея Емимите, люде велики и многочислени, и високи като Енакимите, 11които и те се считаха исполини както Енакимите; но Моавците ги именуват Емими. 12И в Сиир живееха Хореяните по-напред; но Исавовите синове ги превзеха, и изтребиха ги от лицето си, и населиха се вместо тях, както направи Израил в земята на своето наследие която им даде Господ.) 13Станете сега та преминете потока Заред. И преминахме потока Заред. 14И дните в които пътувахме от Кадис-варни доде преминахме потока Заред бяха тридесет и осем години, доде изчезна всичкият род на ратниците мъже изсред стана както им се кле Господ. 15Още ръката Господня беше против тях за да ги изтреби изсред стана доде изчезнаха. 16И като изчезнаха всичките ратни мъже които умираха отсред людете, 17говори ми Господ и рече: 18Ти ще преминеш днес Ар, Моавовия предел, 19и ще приближиш срещу Амоновите синове: не им досаждай, нито да направиш бран с тях, защото няма да ти дам от земята на Амоновите синове наследие, понеже я дадох на Лотовите синове за наследие. 20(Тя се считаше земя на исполините: исполини живееха там по-напред, а Амоняните ги именуват Замзумими: 21люде велики и многочислени, и високи като Енакимите; но Господ ги изтреби от лицето им; и те ги превзеха, и населиха се на мястото им; 22както направи на Исавовите синове които живееха в Сиир, когато изтреби Хореяните от лицето им, и те ги превзеха, и населиха се на мястото им до този ден; 23и Авейците, които живееха в села до Газа, Кафторците излязоха из Кафтор та ги изтребиха, и населиха се на мястото им.) 24Станете, тръгнете та преминете потока Арнон; ето, предавам в твоите ръце Сиона Аморееца, царя на Есевон, и земята му: начни да я владееш, и направи бран с него. 25Днес ще начна да турям трепета ти и страха ти върх всичките народи под всичкото небе; и които чуят за тебе ще се разтреперят, и ще паднат в ужас от тебе. 26И проводих посланници от пустинята Кедемот при Сиона Есевонския цар с мирни думи, и рекох: 27Да замина през земята ти: право в пътя ще вървя: няма да свърна ни надясно ни наляво. 28Ще ми продадеш храна със сребро за да ям, и с сребро ще ми дадеш вода да пия: само ще замина с нозете си, 29(както ми направиха Исавовите синове които живеят в Сиир, и Моавците които живеят в Ар), доде премина Иордан към земята която Господ Бог наш дава нам. 30Но Сион Есевонский цар не рачи да заминем през земята му; понеже Господ Бог твой ожесточи духа му и окамени сърдцето му, за да го предаде в твоите ръце както днес. 31И рече ми Господ: Ето, начнах да ти предавам Сиона и земята му: начни да превземаш за да наследиш земята му. 32Тогаз излезе Сион срещу нас, той и всичките му люде, на бой в Яса. 33И Господ Бог наш предаде го в ръцете ни; и поразихме него, и синовете му, и всичките му люде. 34И превзехме всичките му градове в онова време, и изтребихме във всеки град мъже, и жени, и деца; не оставихме никакъв остатък. 35Само скотовете пленихме за себе си, и користите на градовете които превзехме. 36От Ароир, при устието на потока Арнон и на града който е при потока, и до Галаад не се намери град който да може да ни се съпротиви: Господ Бог наш предаде всичките в ръцете ни. 37Само към земята на Амоновите синове не си приближил ти, ни към местата при потока Явок, ни към планинските градове, ни към никоя страна дето не ни повеле Господ Бог наш.
Currently Selected:
Второзаконие 2: BG1871
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
Copyright © 2008-2011, Text Revision ©Bibliata.com & Duh-i-istina.net, Computer typesetting © Bibles.org.uk