4 Царе 2
2
1И когато щеше Господ да възведе Илия на небето с вихрушка, отиде Илия с Елисея от Галгал. 2И рече Илия Елисею: Седи тук, моля, защото Господ ме проводи до Ветил. И рече Елисей: Жив Господ и жива душата ти, няма да те оставя. И слязоха до Ветил. 3И излязоха синовете на пророците които бяха в Ветил при Елисея та му рекоха: Знаеш ли че Господ днес взема господаря ти от върху главата ти? И рече: И аз зная това: мълчете. 4И рече му Илия: Елисее, седи тук, моля, защото Господ ме проводи в Иерихон. А той рече: Жив Господ, жива и душата ти, няма да те оставя. И дойдоха в Иерихон. 5И дойдоха синовете на пророците които бяха в Иерихон при Елисея та му рекоха: Знаеш ли че Господ днес взема господаря ти от върху главата ти? И рече: И аз зная това: мълчете. 6И рече му Илия: Седи тук, моля, защото Господ ме проводи до Иордан. А той рече: Жив Господ, жива и душата ти, няма да те оставя; и отидоха двамата. 7И отидоха петдесет мъже от синовете на пророците та застанаха насреща от далеч; а те двамата застанаха при Иордан. 8И взе Илия кожуха си та го сгъна, и удари водата; и раздели се от тук и от тук, и преминаха двамата по сухо. 9И когато преминаха, рече Илия Елисею: Искай що да ти направя преди да се взема от тебе. И рече Елисей: Двойна част на духа ти да бъде, моля, в мене. 10А той рече: Мъчно нещо поиска ти; но, ако ме видиш когато се вземам от тебе, ще ти бъде така; ако ли не, не ще да бъде. 11И като ходеха те още и говореха, ето огнена колесница и огнени коне, и раздвоиха ги един от друг; и възлезе Илия с вихрушка на небето. 12А Елисей гледаше, и викаше: Отче мой, отче мой, колесница Израилева, и конница негова! И не го видя вече; и хвана дрехите си та ги разкъса на два къса. 13И като дигна Илиевия кожух който падна от него, върна се и застана на брега на Иордан. 14И взе Илиевия кожух който падна от него та удари водата, и рече: Де е Господ Бог Илиев? И като удари и той водата, раздели се от тук и от тук; и премина Елисей. 15И като го видяха синовете на пророците които бяха в Иерихон от среща, рекоха: Илиевий дух почива в Елисея. И дойдоха да го посрещнат, и му се поклониха доземи. 16И рекоха му: Ето сега, има петдесет силни мъже с рабите ти; нека отидат, молим, да потърсят господаря ти, да го не е дигнал Духът Господен и го е хвърлил на някоя гора или в някой дол. И рече: Не изпращайте. 17Но като го принудиха толкоз щото се посрами, рече: Изпратете. Изпратиха прочее петдесет мъже, та търсиха три дни, но го не намериха. 18И когато се върнаха при него, (защото остана в Иерихон,) рече им: Не рекох ли ви: Не отивайте? 19И рекоха градските мъже Елисею: Ето сега, положението на града е добро, както господарят ви види; но водите са лоши, и земята е безплодна. 20И рече: Донесете ми ново блюдо, и турете сол в него. И донесоха му. 21И излезе при източника на водата та хвърли солта там, и рече: Така говори Господ: Изцелих тези води: не ще да бъде вече от тях смърт или безплодие. 22И изцелиха се водите дори до този ден, според Елисеевото слово което говори. 23И възлезе от там в Ветил; и като възлизаше по пътя, излязоха из града малки деца та му се присмиваха и казваха му: Възлизай, плешиве! възлизай, плешиве! 24А той се обърна назад, и като ги видя прокле ги в името Господне. И излязоха из дъбравата две мечки та разкъсаха от тях четиридесет и две деца. 25И отиде от там в гората Кармил, и от там се върна в Самария.
Currently Selected:
4 Царе 2: BG1871
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
Copyright © 2008-2011, Text Revision ©Bibliata.com & Duh-i-istina.net, Computer typesetting © Bibles.org.uk