1 Царе 25
25
1И умря Самуил; и събраха се всичкий Израил та го оплакаха, и погребоха го в дома в Рама. И стана Давид та слезе в пустинята Фаран. 2И имаше един человек в Маон на когото работата беше на Кармил; и този человек беше много голям, и имаше три тисящи овци и тисяща кози; и стрижеше овците си на Кармил. 3И името на человека беше Навал, а името на жена му Авигея; и жената беше благоразумна и краснолична, а человекът жесток и лукав в работите си; и той беше от рода на Халева. 4И чу Давид в пустинята че Навал стрижеше овците си. 5И проводи Давид десет момъка, и рече Давид на момците: Възлезте на Кармил та идете при Навала, и поздравете го в името ми. 6И да речете: Да си жив! мир и на тебе, мир и на дома ти, мир и на всичко що имаш! 7И сега чух че имаш стригачи: ето, овчарите ти които бяха с нас не ги повредихме, нито им се нещо изгуби през всичкото време в което бяха на Кармил. 8Попитай момците си, и ще ти кажат. И сега нека намерят тези момци благодат пред очите ти, защото в добър ден дойдохме: дай, моля каквото ти дава ръката на рабите си и на сина си Давида. 9И дойдоха Давидовите момци та говориха Навалу според всички тези думи в името на Давида, и престанаха. 10Но Навал отговори на Давидовите раби и рече: Кой е Давид? и кой е Иесеевият син? Много са станали днес рабите които бягат всеки от господаря си. 11И тъй, ще взема ли хляба си, и водата си, и закланото си което заклах за стригачите си да ги дам на человеци които не познавам от къде са? 12И върнаха се Давидовите момци на пътя си та си отидоха, и като дойдоха известиха му всички тези думи. 13И рече Давид на мъжете си: Препашете всеки меча си, и препасаха всеки меча си, така и Давид препаса меча си; и възлязоха вслед Давида до четиристотин мъже, а двесте останаха при съсъдите. 14А един от момците извести на Авигея Наваловата жена и рече: Ето, Давид прати вестители от пустинята за да поздрави нашия господар; а той люто им говори. 15Но тези мъже бяха много добри към нас; и не се повредихме нито изгубихме нещо колкото време се дружихме с тях когато бяхме в полето: 16бяха като стена около нас и нощя и деня през всичкото време което бяхме с тях и пасяхме овците. 17И сега, познай и виж ти какво ще направиш; защото злото се изрече против господаря ни и против всичкия му дом; понеже е человек толкоз лош щото никой не може да му продума. 18Тогаз побърза Авигея та взе двесте хляба, и два мяха вино, и пет овци приготвени, и пет мери жито пържено, и сто грозда сухо грозде, и двесте низаници смокви, и тури ги на осли. 19И рече на момчетата си. Вървете пред мене; ето, аз ида след вас. Но на Навала мъжа си не обади. 20И като седеше тя на осела и слазяше под покрова на гората, ето, Давид и мъжете му слазяха към нея; и срещна ги. 21А Давид беше рекъл; Напраздно наистина упазих всичко що имаше той в пустинята, и не се изгуби ни едно от всичко що имаше; и въздаде ми зло за добро. 22Така да направи Бог на Давидовите неприятели, и така да приложи, ако до утрешната зора оставя от всичко що е негово един крак. 23И като видя Авигея Давида, побърза та слезе от осела, и падна пред Давида на лице та се поклони доземи. 24И припадна на нозете му и рече: На мене нека е тая неправда, господарю мой; и нека говори, моля, рабинята ти в ушите ти, и послушай думите на рабинята си. 25Нека не даде господарят ми, моля, никакво внимание на този лош человек Навала; защото според името си такъв е: "Навал е името му, и безумие е с него, а пък аз твоята рабиня не видях момците на господаря си които си проводил. 26Сега прочее, господарю мой, жив Господ и жива душата ти, Господ те удържа от да влезеш в кръв и да отмъстиш с ръката си; а сега вразите ти и тези които искат зло на господаря ми нека са като Навала. 27И сега, този подарък който донесе твоята рабиня на господаря си нека се даде на момците които следват господаря ми. 28Прости, моля, съгрешението на рабинята си; защото Господ несъмнено ще направи на господаря ми дом твърд, понеже господарят ми ратува браните Господни, и зло не се намери в тебе никога. 29Ако и да се е дигнал человек да те гони и да иска душата ти, душата обаче на господаря ми ще бъде вързана във вързаницата на живота при Господа Бога твоего; а душите на неприятелите ти, тях ще захвърли като отсред праща. 30И когато направи Господ на господаря ми по всичките благости които е говорил за тебе, и те постави управител над Израиля, 31тогаз това да ти не бъде съблазън, нито препъване сърдечно на господаря ми, че си пролял неповинна кръв, или че господарят ми е отмъстил сам за себе си; но когато Господ направи добро на господаря ми, тогаз помни рабинята си. 32И рече Давид на Авигея: Благословен Господ Бог Израилев който те прати този ден да ме посрещнеш; 33и благословен съветът ти; и благословена ти която ме упази този ден да не вляза в кръв и да си отмъстя с ръката си. 34Защото наистина, жив е Господ Бог Израилев който ме възбрани от да ти сторя зло, ако не беше побързала да дойдеш да ме посрещнеш, нямаше да остане Навалу до утрешната зора нито един крак нещо. 35И взе Давид от ръката й онова що му бе донесла; и рече й: Възлез в дома си с мир: виж, послушах гласа ти и приех лицето ти. 36И дойде Авигея при Навала; и, ето, той имаше пир в дома си като пир царски; и сърдцето Навалово беше весело в него, и той беше крайно пиян; заради това му не извести нищо, ни малко ни голямо, до утрешната зора. 37Но на утринта като се изтрезви Навал, изказа му жената му тези работи; и примря сърдцето му в него и стана като камик. 38И след десет дни почти порази Господ Навала; и умря. 39И като чу Давид че умря Навал, рече: Благословен Господ който съди съда ми за поношението ми от Навала, и възбрани раба си от злото; и Наваловата злоба обърна Господ на главата му! И прати Давид да говори на Авигея да я вземе за жена за себе си. 40И дойдоха Давидовите раби при Авигея в Кармил та й говориха и рекоха: Давид ни прати при тебе да те вземе за жена за себе си. 41И стана та се поклони с лицето си доземи и рече: Ето, нека е рабинята ти слугиня да мие нозете на рабите на господаря си. 42И побърза Авигея та стана и качи се на осела, заедно с пет нейни момичета които отиваха вслед нея; и отиде вслед Давидовите вестители, и стана му жена. 43Давид взе още и Ахиноам от Иезраел; и тези двете бяха му жени. 44А Саул беше дал Михала дъщеря си, Давидовата жена, на Фалтия Лаисовия син, който беше от Галим.
Currently Selected:
1 Царе 25: BG1871
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
Copyright © 2008-2011, Text Revision ©Bibliata.com & Duh-i-istina.net, Computer typesetting © Bibles.org.uk