1 Царе 24
24
1След това Давид възлезе от там та седна в крепките места на Ен-гади. И като се върна Саул от да гони Филистимците, известиха му и рекоха: Ето, Давид е в пустинята Ен-гади. 2Тогаз взе Саул три тисящи мъже, избрани от всичкия Израил, та отиде да търси Давида и мъжете му по скалите на дивите кози. 3И дойде в оградите на овците при пътя, дето имаше пещера; и влезе Саул за нуждата си, а Давид и мъжете му седеха по-навътре в пещерата. 4И рекоха мъжете Давидови нему: Ето деня за който ти говори Господ и рече: Ето, аз ще предам неприятеля ти в ръката ти, и ще му направиш както ти се види добро. Тогаз стана Давид та отряза скришно полата на Сауловата мантия. 5И след това, сърдцето на Давида се разтрепера понеже отряза полата на Саула. 6И рече на мъжете си; Да ми не даде Господ да направя това нещо на господаря си, помазаника Господен, да туря ръката си на него; защото е помазаник Господен. 7И възбрани Давид мъжете си с тези речи, и не ги остави да станат против Саула. А Саул стана от пещерата та отиде по пътя си. 8И след това стана Давид та излезе от пещерата, и извика отзад Саула и рече: Господарю мой царю! И когато погледна Саул отзаде си, Давид се наведе с лицето си до земята та му се поклони. 9И рече Давид Саулу: Защо слушаш думите на человеци които думат: Ето, Давид иска злото ти? 10Ето, този ден видяха очите ти как те предаде Господ в ръката ми днес в пещерата; и едни рекоха да те убия; но окото ми те пожали, и рекох: Не ща да туря ръка върх господаря си; защото е помазаник Господен. 11Виж още, отче мой, виж даже полата на мантията си в ръката ми; и от това че отрязах полата на мантията ти, а не те убих, познай и виж че няма злоба нито престъпление в ръката ми, и не съм съгрешил против тебе; но ти гониш живота ми за да го отнемеш. 12Нека съди Господ между мене и тебе, и да ми отмъсти Господ от тебе; но моята ръка не ще да бъде на тебе. 13Както говори пословицата на древните: От беззаконните излазя беззаконие; но моята ръка не ще да бъде върх тебе. 14Подир кого е излязъл Израилевий цар? подир кого тичаш ти? подир умряло куче ли? подир една бълха ли? 15Господ прочее нека е съдия, и нека съди между мене и тебе: и нека види, и нека ме защити, и нека ме избави от ръката ти. 16И като свърши Давид да говори тези думи Саулу, рече Саул: Твоят ли глас е този, чадо мое Давиде? И възвиси Саул гласа си и плака. 17И рече Давиду: Ти си по-праведен от мене, защото ти ми въздаде добро, а аз ти въздадох зло. 18И ти показа днес колко добро си ми направил, защото, като ме заключи Господ в ръцете си, ти ме не уби. 19И кой, като намери врага си, би го оставил да отиде по пътя си без повреда? Господ прочее да ти въздаде добро за онова което ми ти направи този ден. 20И сега, ето, познавам че наистина ти ще се възцариш, и царството Израилево ще се утвърди в ръката ти. 21Сега прочее закълни ми се в Господа че няма да изтребиш семето ми след мене, и че няма да погубиш името ми от дома на отца ми. 22И закле се Давид Саулу. И отиде си Саул в дома си; а Давид и мъжете му възлязоха в крепостта.
Currently Selected:
1 Царе 24: BG1871
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
Copyright © 2008-2011, Text Revision ©Bibliata.com & Duh-i-istina.net, Computer typesetting © Bibles.org.uk