Битие 29
29
1И Яков тръгна и отиде в земята на източните жители. 2И видя, и ето, кладенец на полето, и там три стада овце, които почиваха при него, защото от онзи кладенец пояха стадата. А върху отвора на кладенеца имаше голям камък. 3И когато всичките стада се събираха там, отместваха камъка от отвора на кладенеца и напояваха овцете, и после пак слагаха камъка на мястото му над отвора на кладенеца. 4И Яков каза на овчарите: Братя, откъде сте? А те казаха: От Харан сме. 5И им каза: Познавате ли Лаван, сина на Нахор? Отговориха: Познаваме го. 6И им каза: Здрав ли е? А те казаха: Здрав е, и ето, дъщеря му Рахил идва с овцете. 7А той каза: Ето, още е много рано, не е време да се прибира добитъкът, напойте овцете и идете да ги пасете. 8А те казаха: Не можем, докато не се съберат всичките стада; тогава отместват камъка от отвора на кладенеца и напояваме овцете. 9Докато той още говореше с тях, дойде Рахил с овцете на баща си, защото тя ги пасеше. 10А когато Яков видя Рахил, дъщерята на вуйчо си Лаван, и овцете на вуйчо си Лаван, Яков се приближи и отмести камъка от отвора на кладенеца и напои овцете на вуйчо си Лаван. 11И Яков целуна Рахил и заплака с висок глас. 12И Яков каза на Рахил, че е брат на баща є, и че е син на Ревека, а тя изтича и каза на баща си. 13А Лаван, като чу за Яков, сестриния си син, изтича да го посрещне. И го прегърна, целуна го и го заведе у дома си. Тогава Яков разказа всичко на Лаван. 14И Лаван му каза: Наистина ти си моя кост и моя плът. И Яков живя при него един месец. 15След това Лаван каза на Яков: Нима като си ми брат, ще ми работиш безплатно? Кажи ми каква да ти бъде заплатата. 16А Лаван имаше две дъщери. Името на по-голямата беше Лия, а името на по-малката – Рахил. 17На Лия очите не бяха здрави, а Рахил имаше хубава снага и беше хубава на глед. 18И Яков обикна Рахил и каза: Ще ти работя седем години за по-малката ти дъщеря Рахил. 19И Лаван каза: По-добре да я дам на теб, отколкото да я дам на друг мъж. Живей при мен. 20И така, Яков работи за Рахил седем години, но поради любовта му към нея те му се видяха като няколко дни. 21След това Яков каза на Лаван: Дай жена ми, защото дойде време да вляза при нея. 22И така, Лаван събра всичките мъже от това място и даде угощение. 23А вечерта взе дъщеря си Лия и му я доведе, и той влезе при нея. 24И Лаван даде слугинята си Зелфа за слугиня на дъщеря си Лия. 25И на сутринта, ето че беше Лия. И Яков каза на Лаван: Какво е това, което ми стори ти? Нали за Рахил ти работих? Тогава защо ме излъга? 26А Лаван каза: В нашето място няма обичай да се дава по-младата преди първородната. 27Свърши сватбената седмица с тази, и ще ти дадем и онази за работата, която ще ми вършиш още седем години. 28И Яков направи така. Свърши седмицата с Лия и тогава Лаван му даде дъщеря си Рахил за жена. 29И Лаван даде слугинята си Вала за слугиня на дъщеря си Рахил. 30И Яков влезе и при Рахил и обикна и Рахил повече от Лия. И работи на Лаван още седем години. 31А ГОСПОД, понеже видя, че Лия не беше обичана, отвори утробата є. А Рахил беше бездетна. 32И така, Лия забременя и роди син, и го нарече Рувим#Ето, син, защото си казваше: ГОСПОД погледна на нещастието ми, сега мъжът ми ще ме обикне. 33И пак забременя и роди син, и каза: Понеже чу ГОСПОД, че не съм обичана, затова ми даде и този. И го нарече Симеон#Чуване. 34И пак забременя и роди син, и каза: Сега вече мъжът ми ще се привърже към мен, защото му родих трима сина. Затова го нарече Леви#Привързване. 35И пак забременя и роди син, и каза: Този път ще славословя ГОСПОДА. Затова го нарече Юда#Славословие. И престана да ражда.
Currently Selected:
Битие 29: VBG
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
All rights reserved (c) Veren Publishers, 2013