ДЕЯНИЯ НА АПОСТОЛИТЕ 27
27
Павел отплава за Рим
1 #
Д.А. 25:12,25. И когато бе решено да отплаваме за Италия, предадоха Павел и някои други вързани на един стотник, на име Юлий, от Августовия полк. 2#Д.А. 19:29.И като се качихме на един адрамитски кораб, който щеше да отплава за местата покрай азийския бряг, тръгнахме; и с нас беше Аристарх, македонец от Солун. 3#Д.А. 24:23; 28:16.На другия ден стигнахме в Сидон; и Юлий се отнасяше човеколюбиво към Павел, и му позволи да отиде при приятелите си, за да се погрижат за него. 4И оттам, като тръгнахме, плавахме на завет под Кипър, защото ветровете бяха противни. 5И като преплавахме Киликийското и Памфилийското море, стигнахме в ликийския град Мира. 6Там стотникът намери един александрийски кораб, който плаваше за Италия, и ни качи на него. 7И след като бяхме плавали бавно много дни, едвам стигнахме срещу Книд, понеже вятърът не ни позволяваше да влезем там, и плавахме на завет под Крит срещу нос Салмон. 8И като го преминахме с мъка, стигнахме на едно място, което се казва Добри Пристанища, близо до което бе град Ласей.
9 #
Лев. 23:27,29. Но като беше се минало много време и плаването беше вече опасно, защото и постът#27:9 Денят на умилостивението, десетия ден от седмия месец по еврейския календар. беше вече минал, Павел ги съветваше, казвайки им: 10Господа, виждам, че плаването ще бъде придружено с повреда и голяма загуба не само на товара и на кораба, но и на живота ни. 11Но стотникът се доверяваше повече на кормчията и на стопанина на кораба, отколкото на Павловите думи. 12И понеже пристанището не беше сгодно за презимуване, повечето изказаха мнение да се вдигнат оттам, за да стигнат, ако би било възможно, до Феникс, критско пристанище, което гледа към югозапад и северозапад, и там да презимуват.
Бурята
13И когато подухна южен вятър, мислейки, че сполучиха целта си, те вдигнаха котва и плаваха близо покрай Крит. 14Но след малко се спусна от острова бурен вятър, наречен евроклидон#27:14 Т.е. – бурен североизточен вятър.; 15и когато корабът бе настигнат от вятъра, и срещу него не можеше да устои, оставихме се на вълните да ни носят. 16И като минахме на завет под едно островче, наречено Клавда, сполучихме с мъка да запазим ладията; 17и когато я издигнаха, употребяваха всякакви средства, и препасваха кораба отдолу; и боейки се да не бъдат тласнати върху Сиртис, свиха платната и се носеха така. 18И понеже бяхме в голяма беда от бурята, на следния ден хванаха да изхвърлят товара. 19И на третия ден със своите ръце изхвърлихме вещите на кораба. 20И понеже много дни не се виждаше ни слънце, ни звезди, и силната буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени.
21А след дълго неядене Павел застана между тях и рече: Мъже, братя, трябваше да ме слушате да не тръгвате от Крит, за да не ни постигне тази повреда и загуба. 22Но и сега ви съветвам да сте бодри, защото ни една душа от вас няма да се изгуби, но само корабът; 23#Дан. 6:16; Д.А. 23:11; Рим. 1:9; 2 Тим. 1:3.защото ангел от Бога, Чийто съм аз и на Когото служа, застана до мене тази нощ и рече: 24#Бит. 39:5.Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред кесаря; и ето, Бог ти подари всички, които плават с тебе. 25#Лука 1:45; Рим. 4:20,21; 2 Тим. 1:12.Затова, братя, бъдете бодри; защото вярвам на Бога, че ще бъде тъй, както ми бе казано. 26#Д.А. 28:1.Обаче ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.
Корабокрушението
27А когато настана четиринадесетата нощ и ние се тласкахме насам-натам по Адриатическото море, около среднощ моряците усетиха, че се приближават до някаква суша. 28И като измериха дълбочината, намериха че е двадесет разтега: и отивайки малко по-нататък, пак измериха и намериха, че е петнадесет разтега. 29Затова, боейки се да не бъдат изхвърлени на каменисти места, спуснаха четири котви от задницата и чакаха да съмне. 30И понеже моряците възнамеряваха да избягат от кораба, и бяха свалили ладията в морето под предлог, че щели да спуснат котви откъм предницата, 31Павел рече на стотника и на войниците: Ако тези не останат в кораба, вие не можете се избави. 32Тогава войниците отрязаха въжетата на ладията и я оставиха да се носи от морето.
33А на разсъмване Павел канеше всички да похапнат, казвайки: Днес е четиринадесетият ден как чакате и стоите гладни, без да сте вкусили нещо. 34#3 Ц. 1:52; Мат. 10:30; Лука 12:7; 21:18.Затуй ви моля да похапнете, защото това ще помогне за вашето избавление; понеже на никой от вас и косъм от главата няма да падне. 35#1 Ц. 9:13; Мат. 15:36; Марк 8:6; Йоан 6:11; 1 Тим. 4:3,4.И като каза това, взе хляб, благодари на Бога пред всички, разчупи го и започна да яде. 36От това всички се ободриха и ядоха и те. 37#1 Пет. 3:20.И в кораба бяхме всичко двеста седемдесет и шест души.
38И като се нахраниха, облекчиха кораба, като изхвърлиха житото в морето. 39И когато се разсъмна, те не познаха земята; обаче забелязаха един залив с песъчлив бряг, в който възнамериха да тласнат кораба, ако бе възможно. 40И като откачиха котвите, оставиха ги в морето, развързаха още и връзките на кормилата, развиха малкото платно по посоката на вятъра и се отправиха към брега. 41#2 Кор. 11:25.Но попаднаха на едно място, където морето биеше от две страни, и там корабът заседна; предницата се заби и не мърдаше, а задницата взе да се разглобява от напора на вълните. 42И войниците съветваха да се избият запрените, да не би да изплува някой и да избяга. 43Но стотникът, като искаше да избави Павел, ги възпря от това намерение и заповяда да скочат в морето първо онези, които знаеха да плуват, и да излязат на сухо, 44#Д.А. 27:22.а останалите да се спасяват кои на дъски, кои пък на нещо от кораба. И така стана, че всички излязоха безопасно на сушата.
Currently Selected:
ДЕЯНИЯ НА АПОСТОЛИТЕ 27: БЛБ
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
© Библейска лига - България
© Bible League - Bulgaria