Ето, всичко стана новоПример

Спомни си как Павел обяснява на коринтяните, че отлагането на пътуването му е било от искрено сърце.

Искреността е някак позагубено качество в днешно време, погазена от манипулации, засенчване на истината, пасивно-агресивни отговори, лъжи и ласкателства. Колко по-стойностно би било тялото Христово, ако можехме да сме по-чисти и искрени един към друг, както и към тези в света?

Ние може да не казваме нарочно и направо "да" на хората, когато наистина имаме предвид "не" или да казваме "не" вместо "да", но все пак го правим по много по-недоловими начини.

Ако спрем до тук, би се получил един много полезен урок за почтеност и прямота. Но Павел има нещо повече за нас, от това просто да увеличим почтеността си.

Отликата на Християнската вяра не е просто да постигнем някакъв морален стандарт или да изглеждаме като почтени Християни, да бъдем наистина добри хора. Павел вече бил прекарал голяма част от живота си в преследване на тази цел - имал безупречно Еврейско образование, бил член на Фарисеите, бил обучаван от най-висшия равин и следвал себеправедността безукорно. Но той осъзнал, че цялата негова "праведност" не струва повече от купчина тор (Филипяни 3:8).

Сега, когато защитава действията си пред коринтяните, той отбелязва, че да се отнася с непостоянство към тях противоречи на една от основите на вярата му: Бог е верен. Той не може да лъже. Той не може да се отметне от Словото си. Той направи завет и обеща да изкупи чадата Си и всяко друго включено обещание е "да" в Исус. И Исус е Божието "да" за нас, за да имаме живот изпълнен със смисъл и надежда, за който и копнеем (2 Коринтяни 1:19-20). С други думи: "Колкото са Божиите обещания, всичките в Него (Исус) са Да!" Ако Бог не е непостоянен с Неговите Да-та и Не-та, то тогава и Павел не искал да е такъв.

Може би една от причините, да не сме винаги честни или открити в нашите взаимоотношения, е защото не сме основани в това "да" на Христа. Аз например знам, че съм бил нерешителен и понякога съм манипулирал ситуациите, защото исках живота ми да протече така, както аз го исках. Придържането към "да" и "не" можеше да заплаши този мой стремеж. Но когато съм способен да се доверя на Божията вярност, на характера и управлението Му над живота ми, тогава не се налага да манипулирам или да съм нечестен.

На края на нашето изследване, коя беше най-убедителната част за теб?