Ето, всичко стана новоПример

Някога смятах, че ако обичам Бог и вземам стабилни, библейски решения, то аз ще бъда благословен с някаква версия на наистина страхотен живот, лишен от мъка или катастрофи и болести. Докато остарявах, постепенно осъзнавах, че да следваш Бог не гарантира получаването на този печеливш пакет, нито на тази безопасност. Въпреки това, аз някак чувствах, че ако аз свърша моята част, то тогава Бог ще е длъжен да извърши Неговата част: да ми даде такъв живот, какъвто ние бленуваме в Америка и да ме пази от страдания.

За протокола да отбележа, аз наистина вярвам, че покорството докарва благословение, и че Бог се наслаждава да ни дава материални блага и добри взаимоотношения, често в отговор на това, че Го следваме. Даже и така, моето разбиране, за това как пасва или не страданието в по-голямата схема на Християнската вяра, беше недостатъчно. Библията разкрива, че страданието има своето място в нашия живот, даже Евреи 2:10 обяснява, че Исус е бил направен съвършен чрез страданието. Това, което пропусках, докато бленувах за онова, което ме кара да се чувствам добре и опитвайки да се предпазя от онова, от което се страхувах "да не дойде върху ми" (според думите на Йов), беше наистина много просто: страданието е част от благословението.

Мисълта за страдания не бива да пронизва сърцата ни със стрели на ужас, защото Бог особено силно присъства в страданието ни. Но и не бива да се подготвяме за живот, изпълнен с болка, мъченичество и жертви в името на Исус. В заключение - не трябва да се страхуваме от страдания, но и не трябва да ги търсим под дърво и камък.

Павел започва писмото до Коринтяните като потвърждава две от чертите на Бог, които ни помагат в нашите болки (проблеми или изпитания). Забележи, че Павел не казва, че Бог е милостив Отец, макар че е точно такъв, а по-скоро че Той е Отец на милостите. Той е истинският извор и първоизточник на всяко състрадание. Той е първият и единствен фонтан на съчувствие - Отецът, от когото избликва всяка милост. Това е драматична промяна в гледната точка за човека, който си мисли, че Бог е като някой, който само от време на време проявява Своята милостива същност.

Нека да разгледаме оригиналния език на думата милост (състрадание). Тя значи "Вътрешност, в която състраданието обитава, сърцевина на съчувствие, емоции, копнежи, прояви на съжаление" или "вътрешни части". Когато погледнем дефиницията на тази дума, получаваме силно усещане за емоция. Съгласно Писанието, аз искам и ти да чуеш днес, че Господ има чувства към теб. Той страстно и милостиво те обича.