Промяна по време на Адвента: Ежедневни рождествени посвещенияПример

Надеждата е смешно нещо. Лесно е да я имаш, докато не е вече лесно; лесно е да се вкопчиш в нея, докато нещо не се обърка. Това е дума, която украсява нашите молитвени дневници и вдъхновява изкуството по нашите стени. Това е толкова широко разпространено в нашата култура, че може би сме загубили силата му. 

Евреи 6:19 ни казва, че надеждата, която имаме чрез Божия Син, Исус, е котва за нашите души. 

Точно като котва, която държи рибарска лодка на място през бушуваща буря, такава е и надеждата на Христос, когато светът около нас се клати под краката ни. Когато вече нямаме отговорите. Когато сме готови да се откажем. 

Точно като Давид, когато собственият му син е решил да го свали от власт, или като Мария, когато е била разтърсена от новината, че ще носи Божия Син в девствената си утроба, ние сме поканени на свято прилепване,  прилепване към Бог, който ни обещава истинска и трайна надежда, когато света изглежда, че се разпада. Подобно на котва, надеждата, която имаме чрез Христос, е здрава, присъстваща и непоклатима. 

За размисъл:

• Как можеш да превърнеш надеждата на Христос от хубава, абстрактна идея в осезаем начин на живот във времена на объркване и проблеми? 
• Какво държиш в сърцето си в този рождествен сезон, което пречи на способността ти да се надяваш? 
• Къде другаде в Писанията може да ти бъде напомнено да стоиш твърдо в Неговата надежда и да държиш главата си насочена към Неговата непоклатима и трайна надежда?

Дръж се за надеждата на Бог днес и нека тя бъде котва за душата ти.