Промяна по време на Адвента: Ежедневни рождествени посвещенияПример

През някои години просто не го усещаме , нали? Рождественото блаженство, което „трябва“ да усетим по това време на годината. Преклонението и радостта, които съпътстват деня, в който нашият Спасител е станал плът, за да може да бъде тук с нас на тази земя. Някои години се чувстваме напълно обременени.

Тежестта на това, което виждаме по новините, надвишава главозамайването от поставянето на елха в хола.

Пулсирането на разбитите ни сърца от година на дълбоко объркване, загуба и борба, причинени от COVID-19, бие по-силно от рождествените песни на високоговорителите ни.

Ехото на нашите братя и сестри, плачещи от отчаяние заради несправедливостите на света, тече по-дълбоко във вените ни от нашите изпълнени с поклонение припеви.

Псалм 3 е можел да бъде написан и в наше време.

Забележи контекста на псалма на Давид. Давид е викал към Бог сред страха и скръбта си. Неговият син, Авесалом, е повел бунт срещу него, опитвайки се да го свали от власт. Можеш ли да си представиш какво би било чувството собственото ти дете да те нарани по този начин? 

В целия този псалм виждаме преливането на скръбта на Давид. Той е завладян от масите хора, които са искали да го нападнат. Но дори и в тази реалност той е отказвал да бъде поклатен.

Дишай дълбоко и прочети пасажа отново. Обърни внимание на държанието на Давид, докато той е викал към Бог.

Увереността на Давид в Божието избавление и защита, дори когато всичко останало около него се е разпадало, ни учи на нещо, което си струва да си спомним в този рождествен сезон. 

За размисъл:

• Какво забелязваш в поведението на Давид насред страх и объркване? 
• Какви думи ти се набиват на очи? 
• Как би изглеждало за теб да поставиш сърцето и мислите си пред Бог във време на трудност?

Нека заедно вдигнем глави към нашия Могъщ Цар, роден да ни освободи от веригите, които ни връзват.