Промяна по време на Адвента: Ежедневни рождествени посвещенияПример

Можем ли да станем реалисти? Понякога е много по-лесно и по-привлекателно да мислим само за себе си.

Неудобно е да си признаем, но когато сме наистина честни, виждаме, че предпочитаме да се грижим за себе си, да правим каквото искаме и да подреждаме живота си по начин, който е най-удобен за нас.

Толкова е лесно за нашите семейства, нашите приоритети и нашите планове да станат център на нашия свят.

Наистина не е удобна и приятна тази мисъл за рождествен план, нали?

Но Рождество е прекрасно време да проверим как се справяме със смирението и отдадеността. Докато разглеждаме въплъщението на Христос, върховният акт на смирение и отдаденост, ние сме поканени да имаме същото мислене като Христос. Христос, който като Бог, е имал всички основания да владее чрез тази власт над нас, но вместо това е избрал смирението, служението и човечността.

Павел, писателят на Филипяни, фокусира вниманието върху примера на Христос за смирение. 

Той е божествен, но е избрал плътта.

Той е преживял съвършена, интимна общност с Троицата, но Той е избрал земно семейство.

Той е Бог, но е избрал да влезе в тленното творение, за да бъде с нас и да направи всичко ново.

Тъй като този сезон ни призовава към щедрост, важно е да се смирим на колене пред Господ Исус и да влезем в съкрушения свят, за да донесем надежда, изкупление, възстановяване и любов. 

Това смирение е изящно демонстрирано в църква, основана в средата на страдащ град в Тайланд, която си партнира с организацията Compassion. Град Мае Сот е красива част от света, която крие ужасяваща тайна. Тук много деца са роби, работят в ужасни условия против волята си.

Но църквата умишлено се е преместила в града, за да бъде фар на надежда. Персоналът е запален да защитава децата от своята общност. Те предлагат програми и възможности за деца и младежи, като им показват пътя далеч от експлоатацията.

Техният вид молитва на колене и подобно на Христос въплъщение в тяхната общност може да ни вдъхнови да последваме примера им, докато идва Рождество.

Молитва: 

Господи, признавам, че понякога егоцентризмът е по-лесният избор и аз правя този избор твърде често. Съжалявам. Помогни ми да избера отдадеността. Искам да се приближа до твоя трон, който някога е бил скромна ясла, коленичил със същото смирение, което си илюстрирал в своето въплъщение. 

Нека това смирено предаване доведе до трансформация не само в собствения ми живот, но и в моята общност. 

Амин.