Вземете приложениетоПодготовка на сърцата ни за Великден: Посвещение за сезона на Великите постиПример
"Ден 20: Безгрешният слуга"
В тези стихове наблюдаваме контраста между Покорния Слуга на Господа и тези, които Го преследваха и изтезаваха. Изумително, Той е Покорният Слуга, който е призван да страда вместо непокорните хора – да бъде удрян, заплют и поруган. И все пак Tой e “втвърдил лицето си като кремък” към пътя на страданието и “не ще бъде посрамен.” Той знае, че страданието Му не е напразно, защото чрез него народът Му ще бъде откупен.
Писателите на Новия завет разпознават, че Господният Слуга, посочен в този пасаж, е не друг, а Исус Христос. Той “насочи лицето Си” към Ерусалим, знаейки болката, която Го чака там (Лука 9:51). Той беше удрян, поруган и заплют (Марко 15:19-20). Той пострада, не заради Неговия грях, а заради нашия. Животът Му беше белязан от послушание до смърт, даже смърт на кръст (Филипяни 2: 5-9).
През всичко това Исус остана Безгрешният Слуга (Евреи 12:2). Как беше Исус в състояние да изтърпи подобно отношение и все пак да бъде уверен, че в крайна сметка Той не ще бъде посрамен? Отговорът, с една дума, е радост: за “предстоящата Нему радост, издържа кръст.” Радостта, която мотивираше Исус, идваше от факта, че чрез страданието Му, Неговият народ щеше да бъде изкупен.
Ние също имаме голяма радост, поставената пред нас днес. Със сигурност болката и страданието са част от нашето пътуване, но обединени с Христа чрез вяра, ние няма да бъдем посрамени! Нека да вдигнем кръста си и да следваме Христос, Безгрешния Слуга.
Молитва
Небесни Татко, ние Ти благодарим за живота, смъртта и възкресението на Исус, нашия Безгрешен Слуга. Нека тази добра новина ни донесе сила, докато търсим радост сред своята болка и страдание. В Христовото име, Амин.
Авторски права (с) 2012 Презвитерианска църква "Изкупление" (Redeemer Presbyterian Church).
В тези стихове наблюдаваме контраста между Покорния Слуга на Господа и тези, които Го преследваха и изтезаваха. Изумително, Той е Покорният Слуга, който е призван да страда вместо непокорните хора – да бъде удрян, заплют и поруган. И все пак Tой e “втвърдил лицето си като кремък” към пътя на страданието и “не ще бъде посрамен.” Той знае, че страданието Му не е напразно, защото чрез него народът Му ще бъде откупен.
Писателите на Новия завет разпознават, че Господният Слуга, посочен в този пасаж, е не друг, а Исус Христос. Той “насочи лицето Си” към Ерусалим, знаейки болката, която Го чака там (Лука 9:51). Той беше удрян, поруган и заплют (Марко 15:19-20). Той пострада, не заради Неговия грях, а заради нашия. Животът Му беше белязан от послушание до смърт, даже смърт на кръст (Филипяни 2: 5-9).
През всичко това Исус остана Безгрешният Слуга (Евреи 12:2). Как беше Исус в състояние да изтърпи подобно отношение и все пак да бъде уверен, че в крайна сметка Той не ще бъде посрамен? Отговорът, с една дума, е радост: за “предстоящата Нему радост, издържа кръст.” Радостта, която мотивираше Исус, идваше от факта, че чрез страданието Му, Неговият народ щеше да бъде изкупен.
Ние също имаме голяма радост, поставената пред нас днес. Със сигурност болката и страданието са част от нашето пътуване, но обединени с Христа чрез вяра, ние няма да бъдем посрамени! Нека да вдигнем кръста си и да следваме Христос, Безгрешния Слуга.
Молитва
Небесни Татко, ние Ти благодарим за живота, смъртта и възкресението на Исус, нашия Безгрешен Слуга. Нека тази добра новина ни донесе сила, докато търсим радост сред своята болка и страдание. В Христовото име, Амин.
Авторски права (с) 2012 Презвитерианска църква "Изкупление" (Redeemer Presbyterian Church).
Относно този план
Какво представляват Великите пости? Това е време, в което сме в очакване на победата на Христовата светлина и живот над тъмнината на греха и смъртта. По време на нашето пътуване от Пепелната сряда до Великден си припомняме реалността на своята греховност и Божията изкупителна благодат.
More
Този план за посвещение е създаден от екипа на Презвитерианска църква "Изкупление" (Redeemer Presbyterian Church) и е публикуван за пръв път на www.redeemer.com през 2012 г. Използван с разрешение.
