Устояване на светиите

Уестминстърското изповедание на вярата описва Устояването на светиите така: „Онези, които Бог е приел в Своя Възлюбен, ефективно призовал и осветил чрез Своя Дух, не могат нито напълно, нито окончателно да отпаднат от състоянието на благодат, но със сигурност ще устоят в него до края и ще бъдат вечно спасени.“ В Йоан 10:28-29 се казва: „И Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат, и никой няма да ги грабне от ръката Ми. Отец Ми, Който Ми ги даде, е по-голям от всички; и никой не може да ги грабне от ръката на Отца.“ Каква удивителна реалност само! Онези, които са истински спасени, ще устоят до края и няма да изгубят спасението си. Това не означава, че Бог чака да види дали ще устоим до края, и ако не го направим, губим спасението си… „Бог напълно ни оправдава още чрез първия истински акт на спасяваща вяра, но това е вид вяра, която устоява и дава плодове в "покорството на вярата"… Бог действа, за да накара избраните Си да устоят“. Родени от Бога, ние сме вечно защитени.

Уестминстърското изповедание продължава, казвайки, че „това устояване на светиите не зависи от тяхната свободна воля, а от неизменимостта на Божия декрет за избиране, произтичащ от свободната и неизменна любов на Бог Отец; от ефикасността на заслугите и застъпничеството на Исус Христос, от обитаването на Духа и от семето на Бога вътре в тях, както и от естеството на завета на благодатта: от всичко това произтича сигурността и непогрешимостта на тяхното устояване.“ Божиите избрани могат да имат увереност, че тяхното спасение — чрез изкуплението на Исус, изливането на Неговия Дух и естеството на завета на благодатта — зависи от Него… не от тях (Йеремия 32:40). Каква блажена увереност имаме заради Исус, който понесе наказанието за нашия грях. Той беше осигуряването на нашето съвършенство. 

Разбира се, християни, ние ще съгрешаваме. Но това, което ни отличава от света е, че имаме Духа, който живее в нас — вечно ни освещава. Никога не трябва да сключваме мир с греха си; трябва с всички сили да се стараем да го мразим. Толкова утешително е да знаем, че християните не могат нито напълно, нито окончателно да отпаднат от състоянието на благодат. Заради Неговия Дух в нас, ние устояваме до края (1 Йоан 3:9). Неговото постоянно дело, а не нашата ангажираност към вярата, е това, което ни предпазва от падане (Филипяни 1:6). Приятели, благодарете на Господа за Божествената Му сила, която благодатно ни дава, за да можем да умрем за себе си и да растем във вяра, праведност и разбиране. След като приех реформаторската теология и осъзнах Доктрините на благодатта, надеждата за моето спасение е само в Христос. Писанията ми казват, че поради Неговата благодат и безусловен избор, никога не мога да бъда изтръгнат от ръката Му. Престанах да търся уверение за спасението си в самия себе си, защото там няма такова. Аз съм покварен грешник, безусловно избран от Бога, изкупен от Христос, покорен чрез неустоимата благодат, и чиято вечна сигурност зависи от оправданието, което Бог ми осигурява. Съхраняващата благодат на Бог прониква до самия костен мозък на моето съществуване. Когато гледам към Него, имам вяра, че никога няма да отпадна от Неговия вечен обхват. Християни, когато наистина имаме вяра в Исус, не трябва да се тревожим, че някога ще изгубим спасението си — такова мислене е небиблейско и подкопава напълно изкупващата смърт, която Христос понесе за вас. В Римляни 8:30 се казва: „А които предопредели, тях и призова; и които призова, тях и оправда; а които оправда, тях и прослави.“

От Хана Колтън

Въпроси за размисъл и водене на дневник:

1. Как можем да разбираме погрешно устояването?

2. Устояването е свързано с вечния живот. Какво мислиш за вечния живот?

3. До каква степен устояването зависи от твоите способности?

4. Какво изисква устояването?

5. Какво ни дава тази доктрина?

Още по темата: Устояване на светиите