Неустоимата благодат

Като грешници, ние искаме да имаме парче от тортата – искаме да участваме в собственото си спасение. Но истината е, че това никога не е било „нашата торта“. То е дар… и то най-великият дар, който някога можем да получим. В Ефесяни 2:8-9 се казва: „Защото по благодат сте спасени чрез вяра; и то не от сами вас — това е дар от Бога; не чрез дела, за да не се похвали никой.“ Вярата и покаянието са дар от Бога… няма друг начин да го обясним. Ако ние имахме някаква заслуга, това нямаше да е благодат (виж Деяния 11:18). Доктрините на благодатта показват Божия суверенитет в живота на всеки от нас. А днес ще се съсредоточим върху неустоимата, вечно поддържаща Божия благодат.

Рядко срещам християни, които си приписват заслугата за своето обръщане. А ако го правят, вероятно не осъзнават дълбочината на своята греховност и силата на Бога да изкупва. В истински новороденото сърце има частица от тази истинска благодат, което ни кара да искаме да отдаваме славата единствено на Бога до края на живота си. Ако имахме силата да се спасим сами, защо тогава едни вярват в Евангелието, а други не? Дали защото сме по-умни или по-малко грешни от онези, които го отхвърлят? Разбира се, че не. Ние знаем, че спасението ни не е от нас, а поради Божията благодат. Това е смисълът на неустоимата благодат.

Наричаме ги „Доктрини на благодатта“ не случайно: всичко се свежда до натрупване на благодат върху благодат. Щом Бог плени сърцето ти и ти покаже греха ти, Евангелието се разкрива по начин, който е напълно неустоим. Не твърдим, че всяко влияние на Святия Дух е неотхвърлимо — подчертаваме, че Святият Дух, според божествения Си избор, може да надмине всяка съпротива и да направи влиянието Си неустоимо. В 1 Коринтяни 1:22-24 Павел казва: „Понеже юдеите искат знамения, а гърците търсят мъдрост; а ние проповядваме разпнатия Христос — за юдеите съблазън, а за езичниците безумие, но за самите призвани — и юдеи, и гърци — Христос, Божия сила и Божия мъдрост.“ Божието ефективно призоваване преодолява съпротивата ни към Евангелието. Това не противоречи на Божия суверенитет — напротив, разкрива го още по-ярко. Бог допуска съпротива и я побеждава тогава, когато избере — в Своето съвършено време (виж Псалм 115:3 и Даниил 4:35). Очевидно е, че неустоимата благодат не означава, че Бог ни принуждава да повярваме и да Го следваме против волята си; вярата, покаянието и следването Му са винаги с желание. Всъщност, ако твърдим, че Бог ни „насилва“ да вярваме, бихме си противоречили (виж Римляни 9:14-23).

Ученията на Павел показват това навсякъде в Писанието, а онези, които противоречат, поставят под въпрос Божията воля. Павел отговаря в Римляни 9:20-21: „Всъщност кой си ти, човече, че спориш с Бога? Нима изделието ще рече на майстора си: „Защо така си ме направил?“ Или грънчарят няма власт над глината да направи от едно и също замесване един съд за почетна употреба и един за обикновена?“ Сърцата ни са толкова покварени, че дори да искаме да познаем Бога, не бихме могли по собствена воля. Греховността ни е ослепителна — нещо толкова нечисто не може да види Божието лице, освен ако Той не ни доведе при Себе Си. Неустоимата благодат е суверенната Божия работа, чрез която Той преодолява бунта в сърцата ни и ни призовава при Христос, за да бъдем спасени. Трябва да разберем напълно нашата пълна поквара, за да приемем неустоимата благодат. Ако сме духовно мъртви в греховете си, неспособни да се обърнем към Христос поради падналата ни природа, тогава никога няма да дойдем при Него, освен ако Бог лично не ни призове и не преодолее бунта ни. В Римляни 8:7-8 се казва: „Защото плътското мислене е враждебност към Бога – то не се покорява на Божия закон, а и не може. Затова онези, които живеят според плътта, не могат са вършат това, което се нрави на Бога.“ Затова, ако някой твърди, че можем да използваме свободната си воля, за да приемем или отхвърлим Божията благодат, това не е библейско. Библията учи, че онези, които са в плътта, не могат и няма да угодят на Бога. Това е възможно само чрез божествена намеса — чрез Неговата воля — и като ни даде ново, смирено естество. Както Чарлз Спърджън казва: „Вярваме, че делото на новорождението, обръщането, освещението и вярата не е действие на свободната воля и силата на човека, а на мощната, ефективна и неустоима Божия благодат.“ Християни, това откровение трябва да ни носи невероятна свобода. Вече не носим тежестта на нашето спасение на раменете си — то е в ръцете на нашия вечен Отец... и в Неговите ръце лежи благодат върху благодат.

от Рейгън Торнхил

Въпроси за размишление в дневника:

1. Чувал ли си или бил ли си поучаван относно доктрината на неустоимата благодат? Ако да, какво мислеше, че означава? Ако не, каква беше първата ти реакция? Защо е важно да разбираме тази доктрина?

2. Какво си мислеше, че Исус има предвид в Йоан 3:5 относно „раждане от вода и Дух“? Как разбираше „раждане от вода“ в този контекст? Промени ли това четиво разбирането ти?

3. Как пасажът в Езекиил 36:25-27 изобразява делото на новорождението и предвещава Евангелието?

Още по темата на Неустоимата благодат