Пълна поквара

Пълната поквара, първото от ученията за благодатта, гласи, че човешките същества все пак не са добри по своята същност. Всяка тяхна част е обвързана с греха и покварата. Те не могат да направят нищо със собствени сили, за да угодят или да се помирят със светия Бог. Те са неспособни да изберат да познават и обичат Бога или да извършват каквото и да било духовно добро без предварителното възраждане от Светия Дух. И всички са засегнати; нито едно човешко същество не е повече или по-малко покварено от следващото - независимо от това колко по-открито се проявява то при някои хора, отколкото при други. Спомням си, че се почувствах толкова облекчен, когато научих това, защото най-накрая имаше смисъл защо желаех да правя това, което би било угодно на Бога, но не успявах отново и отново, и отново да се променя, за да отговоря на тези стандарти. 

От друга страна, доктрината за пълната поквара не означава, че човечеството е толкова покварено, колкото е възможно да бъде, и че това е просто още едно свидетелство за Божията благодат. Дори нехристияните са способни на любов, щедрост, доброта и послушание. Когато казваме, че всички хора са покварени, имаме предвид, че те не са способни - поради присъщата им и непреодолима греховна природа - да вършат това, което е праведно, що се отнася до начина, по който се отнасят към Бога. Те не са лишени от каквато и да е добродетел, но сами по себе си са лишени от добротата, необходима за правилните отношения с Господ. Ако ни се даде възможност да изберем или поквареното, или праведното, неизбежно е да изберем поквареното. Заслужава да се отбележи също така, че доктрината за пълната поквара също не работи като оправдание за леност във войната срещу плътта. Освещението е неотделимо от живота на истинския християнин. Разликата тук е, че Бог е този, който е отговорен за победата. 

Ако тази доктрина беше библейска, нямаше ли повече християни да я приемат? Неприятната истина е, че ние не желаем да признаем, че сме безсилни да се спасим по какъвто и да е начин. Трудно е да приемем, че все пак не притежаваме необходимото. Това е съветът, който обикновено ни се дава, нали? Вие сте достойни. Можете да се справите. Не се нуждаете от никого, освен от себе си. Но според Писанието това не е вярно за християнския живот. 

В Еклисиаст 7:29 се казва, че хората са търсили зли планове - което показва, че са били обмислени, противно на идеята, че просто се натъкваме на нещо погрешно. В Псалм 143:2 и Римляни 3:23 се казва, че няма праведен човек пред Бога. В 2 Летописи 6:36 се казва, че "няма човек, който да не греши". В Ефесяни 2:3 пише, че "ние по природа сме деца на гнева". В Битие 8:21 се казва, че "замисълът на човешкото сърце е зъл още от младостта му". В Еремия 17:9 пише, че "сърцето е измамно над всичко и отчаяно болно". В Тит 3:3 се казва, че ние сме "обвързани с различни страсти и удоволствия". В Йоан 3:19 се казва, че хората предпочитат тъмнината пред светлината. В Римляни 7:18 пише: "Нищо добро не живее в мен... в плътта ми. Защото имам желание да върша това, което е правилно, но нямам способност да го изпълнявам".

Ние обаче не се отчайваме. Нашата пълна поквара означава, че се нуждаем от съвършен Спасител, който е способен да направи това, което не можем да направим сами - и добрата новина на Евангелието е, че това спасение е достъпно за нас в Сина, Исус Христос, който е въплътеният свят Бог. Може да сме окаяни, но все още можем да се радваме и да бъдем осветени. Павел потвърждава това във втората част на Римляни 7: "Кой ще ме спаси от това тяло на смъртта? Благодарение на Бога, чрез Исус Христос, нашия Господ!" Самият аз не бих могъл да го кажа по-добре. Пълната поквара е учение за благодатта, защото изобилната благодат на самия Бог е единствената надежда, която имаме. 

От Джесика Хейгман

Въпроси за обсъждане в дневника:

1. Какво е състоянието на човека? Добри или лоши са хората по своята същност?
2. Прочетете Битие 6:11, Римляни 3:23 и Ефесяни 2:1-3. В тези пасажи виждаме, че ние сме покварени, грешни и духовно мъртви хора, отделени от Бога. Какво означава да бъдем духовно мъртви и деца на гнева?
3. Прочетете Битие 6:5, Римляни 3:10-18. Какъв е обхватът на нашия грях? Колко дълбоко е вкоренен грехът в нас?
4. Бог е справедлив, свят и добър, а ние не изпълняваме Неговия закон. Какъв е подходящият отговор? Трябва ли да ни се размине или заслужаваме наказание?
5. Виждаме, че нашата поквара е причината за осъждането ни. Това ни помага да разберем нуждата от спасение, но не можем да се спасим сами. Каква е голямата ни надежда в това? Къде можем да намерим своето спасение?
6. Като вярващи трябва да се чувстваме безкрайно благодарни, защото не сме по-добри от другите, трябва да изпитваме смирена радост - Той ни е спасил, защото ни обича. Какво трябва да направим в отговор на това?

Кликнете тук, за да научите повече за Пълна поквара.