Евангелието според Йоан 6
SPB
6
Исус нахранва повече от 5000 души
(Матей 14:13-21; Марк 6:30-44; Лука 9:10-17)
1След това Исус премина на другия бряг на Галилейското езеро (или Тивериадското езеро) 2и много хора го последваха, защото бяха видели знаменията над болни хора, които бе извършил. 3Исус се изкачи на хълма и седна там с учениците си. 4Наближаваше юдейският празник Пасха.
5Исус вдигна поглед и като видя, че към него идват много хора, каза на Филип: „Къде можем да купим достатъчно хляб, за да нахраним всички тези хора?“ 6(Той каза това само за да изпита Филип, защото вече знаеше какво ще направи.)
7Филип отговори: „И с двеста динария пак няма да можем да купим достатъчно хляб, за да нахраним тези хора — всеки ще получи само по един залък.“
8Друг ученик на Исус (Андрей — братът на Симон Петър) му каза: 9„Едно момченце тук има пет ечемичени хляба и две риби, но какво е това за толкова много народ?“
10Исус отговори: „Кажете на хората да седнат.“ (На това място имаше много трева.) Всички насядаха. (Мъжете бяха около пет хиляди.) 11Тогава Исус взе хлябовете, благодари на Бога и раздаде на седналите на тревата, като всеки взе колкото искаше. Същото направи и с рибата.
12Когато всички се нахраниха, Исус каза на учениците си: „Съберете останалите парчета, за да не се хвърли нищо!“ 13И учениците събраха останалото от петте ечемичени хляба и напълниха дванадесет големи кошници с къшеи, след като всички бяха яли.
14Когато видяха знамението, което Исус извърши, хората започнаха да говорят: „Този човек наистина е Пророкът,#6:14 Пророкът Вероятно се има предвид пророкът, който Бог ще изпрати. Вж. Вт. 18:15-19. който трябваше да дойде в света.“
15Исус разбра, че искат насила да го заставят да стане цар и затова отново отиде на хълма сам.
Исус върви по водата
(Матей 14:22-27; Марк 6:45-52)
16Привечер учениците му слязоха до езерото. 17Вече беше тъмно, а Исус още не се беше върнал. Те се качиха на една лодка и се отправиха през езерото към Капернаум. 18Духаше силен вятър и вълните ставаха все по-големи. 19Бяха гребали пет-шест километра, когато видяха Исус да върви по водата, приближавайки се към лодката, и се изплашиха. 20Но той им каза: „Не се страхувайте! Аз съм!“ 21Тогава учениците с радост го взеха в лодката и тя веднага стигна до мястото, към което бяха тръгнали.
Хората търсят Исус
22На следващия ден множеството, което беше останало на другия бряг на езерото и знаеше, че там има само една лодка, разбра, че Исус не се е качил на нея с учениците си и че те са заминали сами. 23Тогава от Тивериада дойдоха няколко лодки и спряха на брега близо до мястото, където хората бяха яли хляба, след като Господ беше казал благодарствена молитва. 24И като видяха, че нито Исус, нито учениците му са там, хората се качиха в лодките и отидоха в Капернаум да го търсят.
Исус — хлябът на живота
25Когато го намериха на другия бряг на езерото, го попитаха: „Учителю, кога дойде тук?“
26Исус отговори: „Уверявам ви: търсите ме не заради знаменията, които видяхте да върша, а защото ядохте хляб и се наситихте. 27Трудете се не за нетрайната храна, а за храната, която трае вечно и носи вечен живот. Човешкият Син ще ви даде тази храна, защото върху него Бог Отец е положил своя печат на одобрение.“
28Хората го попитаха: „Какво трябва да правим, за да вършим делата, които Бог изисква?“
29Исус отговори: „Това, което Бог иска от вас, е да вярвате в Онзи, когото той изпрати.“
30А хората попитаха: „Какво знамение ще извършиш, за да видим и да ти повярваме? Какво ще направиш? 31Нашите предци ядоха манна в пустинята, както е казано в Писанията: «Даде им да ядат хляб от небето.»#6:31 Цитат от Пс. 78:24.
32Тогава Исус им отговори: „Уверявам ви: не Моисей ви даде хляб от небето, а моят Баща ви дава истинския хляб от небето, 33защото Божият хляб е Този, който слиза от небето и дава живот на света.“
34Те му казаха: „Господине, давай ни винаги този хляб.“
35Исус им каза: „Аз съм хлябът, който дава живот. Който дойде при мен, никога няма да огладнее, и който повярва в мен, никога няма да ожаднее. 36Но и по-рано ви казах, че ме видяхте, и пак не вярвате. 37Всеки, който Отец ми дава, ще дойде при мен и който дойде при мен, никога няма да го отпратя, 38защото слязох от небето не да върша каквото аз искам, а каквото Онзи, който ме е изпратил, иска. 39Това е волята на Онзи, който ме изпрати: да не загубя нито един от тези, които той ми е дал, а да възкреся всички в последния ден. 40Това е волята на моя Баща: всеки, който види Сина и повярва в него, да има вечен живот и аз ще го възкреся в последния ден.“
41Тогава някои юдеи започнаха да негодуват против него, защото той каза: „Аз съм хлябът, слязъл от небето.“ 42„Това не е ли Исус, синът на Йосиф? Ние познаваме баща му и майка му! Как може сега да казва, че е слязъл от небето?“ — говореха те.
43Исус им отвърна: „Престанете да негодувате помежду си. 44Никой не може да дойде при мен, освен ако Отец, който ме изпрати, не го привлече. И аз ще го възкреся в последния ден. 45Пророците писаха: «И всички ще бъдат научени от Бога.»#6:45 Цитат от Ис. 54:13. Всеки, който слуша Отца и се учи от него, идва при мен. 46Но никой не е видял Отца, освен Онзи, който е дошъл от Бога. Той е единственият, който е видял Отца. 47Уверявам ви: който вярва, има вечен живот. 48Аз съм хлябът, който дава живот. 49Вашите предци ядоха манна в пустинята, но и те умряха. 50Аз съм хлябът, който слиза от небето, и който яде от него, никога няма да умре. 51Аз съм живият хляб, слязъл от небето, и който яде този хляб, ще живее вечно. И хлябът, който ще дам, е моята плът, която ще дам, за да живее светът.“
52Тогава юдеите започнаха да спорят помежду си: „Как може да ни даде да ядем плътта му?“
53Исус им каза: „Уверявам ви: ако не ядете плътта на Човешкия Син и не пиете кръвта му, няма да имате живот в себе си. 54Който яде плътта ми и пие кръвта ми, има вечен живот и аз ще го възкреся в последния ден. 55Плътта ми е истинската храна, а кръвта ми — истинското питие. 56Който яде плътта ми и пие кръвта ми, живее в мен и аз живея в него. 57Както Отец, който дава живот, ме изпрати и аз живея поради Отца, така също и този, който яде от мен, ще живее поради мен. 58Вашите предци ядоха манна, но умряха, а това е хлябът, слязъл от небето, и който яде този хляб, ще живее вечно.“ 59Исус каза това, докато поучаваше в синагогата в Капернаум.
Думи на вечен живот
60Като чуха това, много от учениците му казаха: „Трудно е това учение. Кой може да го приеме?“
61Исус знаеше, че учениците му се оплакват за това и им каза: „Тревожи ли ви това учение? 62Ами ако видите Човешкият Син да се връща там, където е бил преди? 63Не плътта дава живот, а духът. Думите, които ви говорих, са дух и те дават живот, 64но някои от вас не вярват.“ (Защото още от самото начало Исус знаеше кои са хората, които не вярват, както и кой е този, който щеше да го предаде.) 65Той добави: „Заради това ви казах, че никой не може да дойде при мен, докато Отец не направи това възможно за него.“
66Оттогава много от учениците му се върнаха назад и престанаха да го следват.
67Исус попита дванадесетте: „И вие ли искате да си тръгнете?“
68Симон Петър отговори: „Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи, които дават вечен живот. 69Ние вярваме и знаем, че ти си Святият на Бога.“
70Тогава Исус отвърна: „Не ви ли избрах аз вас дванадесетте? Но един от вас е дявол.“
71(Той говореше за Юда, сина на Симон Искариот, защото Юда щеше да го предаде, макар че бе един от дванадесетте.)