Псалми 104
104
1(по Слав. 103) Благославяй, душо моя, Господа: Господи Боже мой, възвеличил си се много: С чест и с великолепие си облечен; 2Ти който се обличаш с виделина като с дреха. И простираш небето като опона; 3Който градиш превизиренните си селения над водите, Правиш облаците своя колесница, И ходиш на крилата на вятъра; 4Който правиш ангелите си духове, И слугите си пламик огнен; 5Който си основал земята на основанието й. За да се не поколебае в век века. 6Покрил си я с бездната като с дреха: Водите застанаха върху планините: 7От твоето запрещение побегнаха: От гласа на гръма ти се устремиха на бяг. 8Възлязоха на планините, слязоха в доловете, На мястото което си утвърдил за тях. 9Положил си предел който не могат да преминат, Нито да се върнат за да покрият земята. 10Който проваждаш източници в доловете За да текат между планините: 11Напояват всичките полски зверове: Дивите осли угасяват жаждата си: 12При тях небесните птици превитават, И между вейките пеят. 13Който поиш планините от превизпренните си селения: От плода на твоите дела насища се земята: 14Който прозябаваш трева за скотовете, И зеле за потреба на человека За да изважда храна от земята, 15И вино да весели сърдцето на человека, Елей за да осветлява лицето, И хляб да уякчава сърдцето на человека. 16Наситиха се дърветата Господни, Кедрите Ливански които е насадил, 17Дето птиците правят гнезда: Елхите са жилище на щърка: 18Високите планини са на дивите кози: Каменете са на кролиците прибежище. 19Направил е луната за времената: Слънцето познава запада си. 20Туряш тъмнина, и става нощ: В нея ходят всите зверове дъбравни. 21Лъвчетата рикаят за лов, И искат от Бога храната си. 22Слънцето изгрява: събират се, И лягат в леглата си. 23Излиза человек на делото си, И на работата си до вечер. 24Колко са многочислени твоите дела, Господи! Всичките с мъдрост си направил: Земята е пълна с творенията ти. 25Ето голямото и пространното море: Там има гадове безбройни, Животни малки с големи. 26Там корабите преплават, Там Левиатанът когото си създал да играе в него. 27Всички тези от тебе очакват Да дадеш на време храната им. 28Даваш им: събират: Отваряш ръката си, насищат се с благост: 29Отвръщаш лицето си: смущават се: Вземаш диханието им: умират, И връщат се в пръстта си: 30Изпроваждаш Духа си: създават се; И подновяваш лицето на земята. 31Да бъде славата Господня в век! Да се весели в делата си Господ, 32Който гледа върху земята, и тя трепери: Прикасава се до горите, и димят. 33Ще пея Господу доде съм жив: Ще песнопея Богу моему до когато съществувам. 34Моето за него размишление ще е сладко: Аз ще се веселя в Господа. 35Да изчезнат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благослови, душо моя, Господа. Алилуия.
Currently Selected:
Псалми 104: BG1871
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
Copyright © 2008-2011, Text Revision ©Bibliata.com & Duh-i-istina.net, Computer typesetting © Bibles.org.uk