Лука 1
1
1Понеже мнозина предприеха да съчинят повест за съвършено известните нам събития, 2както ни ги предадоха онези които от начало са били очевидци и служители на словото, 3виде ми се благословно и мене, който изследвах подробно всичко от начало, да ти пиша наред за това, честити Теофиле, 4за да познаеш твърдото основание на това учение, в което си поучаван. 5В дните на Ирода царя Юдейскаго имаше някой си свещеник, от четата Авиева, на име Захария; и жена му от дъщерите Ааронови, и името й Елисавета. 6Те и двамата бяха праведни пред Бога, и ходеха безпорочно във всичките заповеди и постановления Господни. 7И нямаха чедо, понеже Елисавета бе неплодна, а и двамата бяха заматорели във възрастта си. 8И като свещенсвуваше той пред Бога в реда на четата си, 9по обичая на свещенството падна жребие нему да влезе в храма Господен и да покади. 10И в часа на каденето всичкото множество на народа от вън беше на молба. 11И яви му се ангел Господен стоещ от дясно на кадилния олтар. 12И Захария като го видя, смути се и страх нападна на него. 13И рече му ангелът: Не бой се, Захарие; защото послуша ти се молбата; и жена ти Елисавет ще ти роди син, и ще му наречеш името Иоан. 14И ще ти бъде радост и веселие, и мнозина ще се възрадват за неговото рождение. 15Защото ще бъде велик пред Бога; и вино и сикера няма да пие; и ще се изпълни с Духа Светаго още от утробата на майка си. 16И ще възвърне мнозина от синовете Израилеви към Господа тяхнаго Бога. 17И той ще предиде пред него в дух и сила Илиина, за да възвърне сърцата на бащите към чадата, и непокорните към мъдруванието на праведните, за да приготви Господу народ предразположен. 18И рече Захария на ангелът: По какво ще позная това? защото аз съм стар, и жена ми заматорела в дните си. 19А отговори ангелът и рече му: Аз съм Гавриил който предстоя пред Бога; и праведен съм да ти говоря, и да ти благовестя това. 20И, ето, ще мълчиш и не ще можеш да говориш, до денят в който ще бъде това, защото не хвана вяра на думите ми, които ще се сбъдат на времето си. 21И народът чакаше Захария; и чудеха се че се бавеше в храма. 22А когато излезе, не можеше да им продума, и разумяха че е видение видял в храма, и той им киваше, и оставаше нем. 23И като се изпълниха дните на службата му, отиде у дома си. 24А след тия дни зачна жена му Елисавет, и таеше се пет месеца и думаше: 25Така ми стори Господ в дните в които пригледна да отнеме укорът ми измежду человеците. 26А в шестият месец проводен бе ангел Гавриил от Бога в град Галилейски, на който името е Назарет, 27при една девица сгодена за мъж на име Иосиф, от дома Давидов, а името на девицата Мариам. 28И като влезе ангелът при нея, рече: Радвай се благодатная! Господ е с тебе: благословена си ти между жените. 29А тя щом го видя смути се от думата му и размишляваше какво ще бъде това поздравление. 30И рече й ангелът: Не бой се, Мариам; защото си намерила благодат у Бога. 31И ето ще зачнеш в утробата си, и ще родиш син, и ще наречеш името му ИСУС. 32Той ще бъде велик, и Син на Вишнаго ще се нарече; и ще му даде Господ Бог престола на отца му Давида; 33И ще царува над дома Яков във веки, и царството му не ще да има край. 34И рече Мариам на ангела: Как ще бъде това? понеже мъж не зная? 35И отговори ангелът, и рече й: Дух Светий ще дойде върху ти, и сила на Вишнаго ще те осени; за това и светото което се ражда от тебе, Син Божий ще се нарече. 36И ето, твоята сродница Елисавет, и тя в старините си зачена син, и този е шестий месец за нея, която се неплодна казваше; 37защото няма у Бога невъзможно нещо. 38И рече Мариам: Ето рабинята Господня; нека ми бъде по твоята дума. И отиде си от нея ангелът. 39И стана Мариам през тези дни, та отиде бързом към планинската страна в град Юдов; 40И влезе в дома Захариин и поздрави Елисавет. 41И щом чу Елисавет поздравлението Мариино, възигра младенецът в утробата й, и изпълни се Елисавет с Духа Светаго; 42и възгласи с глас голям и рече: Благословена ти в жените, и благословен плодът на твоята утроба. 43И от къде ми е това, да дойде при мене майката на Господа моего? 44Защото, ето, щом дойде гласът на поздравлението ти в ушите ми, възигра радостно младенецът в утробата ми. 45И блажена която е повярвала, че ще се сбъде реченото й от Господа. 46И рече Мариам: Величае душата ми Господа, 47и възрадва се духът ми в Бога спасителя моего 48Защото пригледа на смирението на рабинята си; и, ето, от нине ще ме ублажават всичките родове. 49Защото Силният ми стори величие, и свето е неговото име, 50и неговата милост е от род в род върх тези които му се боят. 51Сътвори сила със своята мишца; разпръсна горделивите с мислите на сърцето им. 52Свали силните от престолите им, и въздигна смирените. 53Гладните изпълни с добрини, а богатите отпрати празни. 54Помогна на Израиля своят раб, като помена милостта си, 55(като говори на отците ни,) на Авраама и на семето негово до века. 56И седе Мариам с нея до три месеца; и се завърна у дома си. 57А Елисавета се изпълни времето й да роди; и роди син. 58И чуха съседите и роднините й, че е възвеличил Господ своята към нея милост, и радваха се с нея. 59И в осмия ден дойдоха да обрежат детето, и наричаха го, по бащиното му име, Захария. 60И отговори майка му, и рече: Не, но ще се нарече Иоан. 61И рекоха й че: Никой няма в рода ти който да се нарича с това име. 62И киваха на баща му как би искал той да го нарече. 63А той поиска дъсчица, и написа тези думи: Иоан е името му. И почудиха се всички. 64И тоз час се отвориха устата му и езикът му; и говореше и благославяше Бога. 65И нападна страх на всичките им съседи, и по всичката планинска страна на Юдея приказваше се за всичко това. 66И всички които чуха, туриха това на сърцето си и казваха: Какво ли ще бъде това отроче? И ръката Господня беше с него. 67И отец му Захария изпълни се Духом Светим; и пророкува и рече: 68Благословен Господ Бог Израилев, защото посети и стори избавление на своя народ, 69и въздигна нам рог на спасение в дома на Давида раба своего, 70(както говори чрез устата на светите свои от века пророци,) 71освобождение от враговете наши, и от ръката на всички които ни ненавиждат, 72да стори милост с отците наши, и да помене светия свой завет, 73клетвата с която се закле на отца ни Авраама, 74да даде нам, освободени от ръката на враговете наши, да му служим без страх, 75в светост и правда пред него през всичките дни на живота си. 76И ти, отроче, пророк на Вишнаго ще се наречеш; защото ще предидеш пред лицето Господне, да приготвиш пътищата му; 77за да дадеш на неговия народ да познаят спасение, чрез прощаване на греховете им, 78за милосърдието на милостта на Бога нашего, с която ни посети зора от висотата, 79да осияе седещите в тъмнина и в сянка смъртна, така щото да управи нозете ни в път на мир. 80А детето растеше и укрепяваше се духом; и в пустините беше до денят на явлението си на Израиля.
Currently Selected:
Лука 1: BG1871
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
Copyright © 2008-2011, Text Revision ©Bibliata.com & Duh-i-istina.net, Computer typesetting © Bibles.org.uk