Йоан 6
6
1След това отиде Исус отвъд Галилейското море, сиреч, Тивериадско. 2И след него идеше народ много; защото гледаха чудесата негови които правеше над болните. 3И възлезе Исус на гората и седеше там с учениците си. 4И наближаваше пасхата, праздникът Юдейски. 5И като вдигна Исус очи и видя че народ много иде към него, казва Филипу: От де да купим хляб да ядат тези? 6(А това казваше той да го изпита: защото си знаеше какво щеше да прави.) 7Отговори му Филип: За двесте динари хляб не им постига за да вземе всеки от тях по малко нещо. 8Казва му един от учениците негови, Андрей, братът на Симона Петра: 9Има тука едно момченце което има пет ечимени хляба и две риби; но те що са на толкова души? 10А Исус рече: Сторете да седнат человеците. А на това място имаше трева много; и тъй, насядаха мъже до пет хиляди на брой. 11И взе Исус хлябовете и благодари, и раздаде ги на учениците, а учениците на седещите; така и от рибите колкото искаха. 12И като се наситиха, казва на учениците си: Съберете изостаналите укрухи, за да се не изгуби нищо. 13И тъй, от петте ечимени хляба събраха, и напълниха дванадесет коша укрухи които изостанаха на тези що ядоха. 14Тогава человеците като видяха чудото, което стори Исус, казваха: Наистина този е пророкът който имаше да дойде на светът. 15И тъй, като разумя Исус че ще дойдат да го грабнат за да го направят цар, отиде пак сам си той на гората. 16И когато се свечери, слязоха учениците му на морето, 17и влязоха в ладията та отиваха отвъд морето в Капернаум. И вече беше се стъмнило, а Исус не бе дошел още при тях; 18и морето се подигаше, понеже духаше силен вятър. 19И като бяха гребли до двадесет и пет или тридесет стадии, видяха Исуса че ходи по морето и наближава ладията, и убояха се. 20Но той им казва: Аз съм: не бойте се! 21Тогаз искаха да го вземат в ладията; и тутакси ладията се намери на земята на която отиваха. 22На утринта народът който стоеше отвъд морето, като видя че нямаше друга ладия там, но само тая в която влязоха учениците му, и че Исус не влезе с учениците си в ладията, но учениците му сами тръгнаха; 23(а други ладии дойдоха от Тивериада близо до мястото дето ядоха хляба когато Господ бе благословил.-) 24и тъй, като видя народът че няма там Исуса нито учениците му, влязоха и те в ладиите та дойдоха в Капернаум и търсеха Исуса. 25И като го намериха отвъд морето, рекоха му: Рави, кога дойде ти тука? 26Отговори им Исус и рече: Истина, истина ви казвам, търсите ме, не защото видяхте чудеса, но защото ядохте от хлябовете и се наситихте. 27Работете, не за храна която се разваля, но за храна която трае в живот вечен, която Син человечески ще ви даде; защото Отец, Бог, на него е положил своя печат. 28А те му рекоха: Що да сторим за да работим делата Божии? 29Отговори Исус и рече им: Това е делото Божие, да повярвате в тогоз когото е той проводил. 30Тогаз му рекоха: че ти какво знамение правиш да видим и да повярваме в тебе? Що вършиш? 31Бащите ни ядоха манна в пустинята, както е писано: "Хляб от небето им даде да ядат." 32Рече им на това Исус: Истина, истина ви казвам: Не ви даде Моисей хляба от небето; но Отец мой дава вам истинният хляб от небето. 33Защото Божият хляб е този който слязва от небето и дава живот на света. 34Рекоха му пак те: Господи, дай ни всякога този хляб. 35А Исус им рече: Аз съм хлябът на живота: който иде при мене няма да огладнее, и който вярва в мене никога няма да ожеднее. 36Но аз ви рекох че вие ме видяхте и не вярвате. 37Всичко що ми дава Отец при мене ще дойде; и който иде при мене, няма да го изпъдя; 38защото слязох от небето, не моята воля да сторя, но волята на тогози който ме е проводил. 39а волята на Отца, който ме е проводил е тая, всичко що ми даде да не изгубя нищо от него, но да го възкреся в последния ден. 40И това е волята на тогози който ме е проводил: всеки който види Сина и вярва в него да има живот вечен, и аз ще го възкреся в последният ден. 41Тогаз роптаеха Юдеите за него, защото рече: Аз съм хлябът що е слязъл от небето. 42И казваха: Не е ли този Исус синът Иосифов, на когото ние познаваме баща му и майка му? Как прочее казва той: Аз съм от небето слязъл? 43А Исус отговори и рече им: Не роптайте помежду си. 44Никой не може да дойде при мене ако го не привлече Отец който ме е проводил; и аз ще го възкреся в последният ден. 45Писано е в пророците: "И всички ще бъдат научени от Бога." И всеки който слуша и се научи от Отца, иде при мене. 46Не че е видял някой Отца, освен тогоз който е от Бога: той е видял Отца. 47Истина, истина ви казвам: Който вярва в мене има живот вечен. 48Аз съм хлябът на живота. 49Бащите ви ядоха манната в пустинята и умряха. 50Този е хлябът който слязва от небето за да яде някой от него и да не умре. 51Аз съм живият хляб, слезналият от небето. Ако яде някой от този хляб, ще живее във веки; и хлябът който аз ще дам е моята плът която аз ще дам за живота на света. 52Тогава се препираха Юдеите помежду си и казваха: Как може този да ни даде да ядем плътта му? 53А Исус им рече: Истина, истина ви казвам: Ако не ядете плътта на Сина человечески, и не пиете кръвта му, нямате живот в себе си. 54Който яде плътта ми и пие кръвта ми има живот вечен; и аз ще го възкреся в последния ден. 55Защото плътта ми е истинна храна, и кръвта ми е истинно питие. 56Който яде плътта ми и прие кръвта ми в мене пребъдва, и аз в него. 57Както ме е проводил Отец живий и аз живея чрез Отца, така и който ме яде ще живее и той чрез мене. 58Този е хлябът който слезе от небето; не както вашите бащи ядоха манната и умряха; който яде този хляб ще бъде жив във веки. 59Това рече той в съборището като поучаваше в Капернаум. 60И тъй, мнозина от неговите ученици като чуха рекоха: Жестока е тая дума: кой може да я слуша? 61Но Исус като узна в себе си че негодуват за това учениците негови, рече им: Това ли ви съблазнява? 62А ако Сина человеческаго да възлязва дето е бил отпърво? 63Духът е онова което дава живот: плътта нищо не ползува: думите които аз ви говоря дух са и живот са. 64Но има някои от вас които не вярват. Защото знаеше Исус из начало кои са що не вярват, и кой е дето ще го предаде. 65И казваше: За това ви рекох че никой не може да дойде при мене ако не му е дадено от Отца ми. 66От това мнозина от неговите ученици се повърнаха назад, и не ходеха вече с него. 67Тогава рече Исус на дванадесетте: Да ли искате и вие да си идете? 68А Симон Петър му отговори: Господи, при кого да отидем? ти имаш думи на живот вечен; 69и ние повярвахме и познахме че ти си Христос, Син на Бога живаго. 70Отговори им Исус: Не избрах ли аз вас дванадесетте? но един от вас е дявол. 71Казваше за Юда Симонов Искариотски; защото той, който бе един от дванадесетте, щеше да го предаде.
Currently Selected:
Йоан 6: BG1871
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
Copyright © 2008-2011, Text Revision ©Bibliata.com & Duh-i-istina.net, Computer typesetting © Bibles.org.uk