Псалми 119
119
1(по Слав. 118) Алеф. Блажени които са непорочни в пътя си, Които ходят в закона на Господа. 2Блажени които пазят свидетелствата му, И търсят го с все сърдце. 3Наистина те не правят беззаконие: Ходят в пътищата му. 4Ти си ни заповядал Да се съхраняват прилежно завещанията ти. 5Дано се оправят пътищата ми За да съхранявам твоите повеления! 6Тогаз няма да се посрамя Когато погледна към всичките твои заповеди. 7Ще те славя с незлобие сърдечно Когато науча съдовете на правдата ти. 8Повеленията ти ще съхранявам: Недей ме оставя съвсем. 9Бет. Как ще очисти младият пътя си? Като го пази според словото ти. 10С все сърдце те потърсих: Недей ме оставя да заблудя от заповедите ти. 11В сърдцето си упазих твоето слово За да не ти съгрешавам. 12Благословен си, Господи: Научи ме на повеленията си. 13С устните си разказах Всичките съдове на устата ти. 14В пътя на твоите свидетелства се развеселих Като за всичкото богатство. 15В завещанията ти ще се поучавам, И ще гледам твоите пътища. 16В повеленията ти ще се наслаждавам: Не ща да забравя твоето слово. 17Гимел. Стори добро на раба си за да живея И да упазя словото ти. 18Отвори очите ми, И ще гледам чудесата на твоя закон. 19Пришлец съм аз на земята Не скривай от мене заповедите си. 20Душата ми се изнурява от желанието Което имам всякога към твоите съдби. 21Ти си запретил на проклетите горделиви Които се уклоняват от твоите заповеди. 22Дигни от мене укор и презрение. Защото упазих твоите свидетелства. 23Князове наистина седнаха и говореха против мене; Но слугата ти се поучаваше в твоите повеления. 24Твоите свидетелства наистина са наслаждение мое И съветници мои. 25Далет. Душата ми се залепи за пръстта Оживи ме според словото си. 26Явих пътищата си, и послушал си ме: Научи ме на повеленията си. 27Направи ме да разумявам пътя на твоите завещания, И ще се поучавам в твоите чудеса. 28Душата ми тае от скърб: Утвърди ме според словото си. 29Отдалечи от мене пътя на лъжата, И дарувай ми закона си. 30Пътя на истината избрах: Пред очите си турих твоите съдби. 31Прилепих се при твоите свидетелства: Господи, да ме не посрамиш. 32По пътя на твоите заповеди ще тичам Когато разшириш сърдцето ми. 33Хе. Покажи ми, Господи, пътя на твоите повеления, И ще го съхранявам до край. 34Вразуми ме, и ще съхранявам закона ти: Ей, ще го пазя с все сърдце. 35Настави ме в пътя на твоите заповеди; Защото се веселя в него. 36Приклони сърдцето ми към твоите свидетелства, А не към лихоимство. 37Отвърни очите ми да не гледат суета: Оживи ме в пътя си. 38Утвърди словото си към раба си, Който се е предал на твоя страх. 39Отнеми укора ми от който се боя; Защото твоите съдби са добри. 40Ето, твоите завещания пожелах: Оживи ме чрез правдата си. 41Вав. И да дойде върху мене, Господи, твоята милост, Твоето спасение, според словото ти. 42Тогаз ще дам ответ на оногоз който ме укорява, Защото аз се надея на твоето слово. 43И не отнимай съвсем от устата ми словото на истината, Защото се надеех на твоите съдби 44И ще съхранявам твоя закон винаги, Въ век века. 45И ще ходя на широко, Защото потърсих твоите завещания. 46И ще говоря за свидетелствата ти пред царе, И няма да се посрамя. 47И ще се наслаждавам в твоите заповеди, Които възлюбих. 48И ще повдигам ръцете си към твоите заповеди, които възлюбих; И ще се поучавам в повеленията ти. 49Заин. Помни словото към раба си На което си ме направил да уповая. 50Това е моето утешение в скърбта ми, че твоето слово ме оживи. 51Гордивите ми се подсмиваха много; Но аз не се уклоних от твоя закон. 52Поменах, Господи, твоите от старо време съдби, И утеших се. 53Ужас ме обзе по причина на нечестивите Които оставят твоя закон. 54Твоите повеления ми станаха песен В дома на странството ми. 55Нощя поменах, Господи, името и, И упазих закона ти. 56То ми стана, Защото упазих завещанията ти. 57Хет. Господи, ти си мой дял: Рекох да упазя твоите думи. 58Потърсих лицето ти с все сърдце: Помилвай ме според словото си. 59Размислих пътищата си, И обърнах нозете си към твоите свидетелства. 60Побързах, и не се забавих, Да упазя твоите заповеди. 61чети от нечестивите ме обиколиха; Но аз не забравих твоя закон. 62По среднощ ставам за да те славя За съдбите на твоята правда. 63Аз съм съдружник на всичките Които ти се боят и пазят твоите завещания. 64Господи, земята е пълна с твоята милост: Научи ме на твоите повеления. 65Тет. Господи, ти си направил добро на раба си Според словото си. 66Научи ме на добро разсъждение и знание, Защото аз повярвах на твоите заповеди. 67Преди да се оскърбя аз бях заблудил; Но сега вардя твоето слово. 68Ти си благ и благодетелен: Научи ме на твоите повеления. 69Гордите сплетоха против мене лъжа; Но аз с все сърдце ще пазя твоите завещания. 70Сърдцето им надебеля като тлъстина; Но аз се наслаждавам в закона ти. 71Добре ми стана че се оскърбих, За да науча повеленията ти. 72Законът на устата ти е за мене по-добър От тисящи на злато и сребро. 73Иод. Твоите ръце ме направиха и създадоха: Вразуми ме, и ще науча заповедите ти. 74Които ти се боят ще ме видят и ще се зарадват, Защото на словото ти уповах. 75Познавам, Господи, че твоите съдби са правда, И ти по вярност си ме оскърбил. 76Твоята милост нека ми бъде утешение Според словото ти към твоя раб. 77Да дойде върх мене милосердието ти, за да живея; Защото твоят закон е наслаждение мое. 78Да се постидят гордите, защото без причина са ме обидили; Но аз ще се поучавам в твоите завещания. 79Да се върнат при мене онези които ти се боят И които познават твоите свидетелства. 80Нека бъде сърдцето ми чисто в повеленията ти За да се не посрамя. 81Каф. Премира душата ми за твоето спасение: На твоето слово се надея. 82Очите ми изнемощяха за словото ти, И говоря: Кога ще ме утешиш? 83Защото станах като мех в дим; Но твоите повеления не забравих. 84Колко са дните на твоя раб? Кога ще направиш съд против гонителите ми? 85Гордите изкопаха за мене ями, Против твоя закон. 86Всичките твои заповеди са истина: Неправедно ме гонят: помогни ми. 87Без малко щяха ме погуби на земята; Но аз не оставих твоите завещания. 88Оживи ме според милостта си; И ще упазя свидетелството на твоите уста. 89Ламед. Въ век, Господи, Твоето слово е утвърдено на небето. 90Истината ти е в род и род: Основал си земята и тя стои. 91Според твоите постановления стоят до днес, Защото всички са твои раби. 92Ако не беше ми твоят закон наслаждение, То аз бих погинал в оскръбението си. 93Въ век няма да забравя твоите завещания, Защото в тях си ме оживил. 94Твой съм аз: спаси ме, Защото потърсих завещанията ти. 95Нечестивите ме очакваха за да ме погубят; Но аз ще внимавам в твоите свидетелства. 96На всяко съвършенство видях предел: Твоята заповед е много широка. 97Мем. Колко обичам аз закона ти! Вес ден е той поучение мое. 98По-мъдър от неприятелите ми направили са ме твоите заповеди, Защото те са всякога с мене. 99По-разумен съм от всички които ме учат, Защото твоите свидетелства са поучение мое. 100По-разумен съм от старите, Защото упазих твоите завещания. 101От всеки лукав път възбраних нозете си За да упазя твоето слово 102От съдбите ти не се уклоних, Защото ти си ме научил. 103Колко е сладко в гъртана ми твоето слово! По-сладко от мед в устата ми 104От завещанията ти станах разумен, За то възненавидех всеки лъжлив път. 105Нун. Твоето слово е светилник на нозете ми И виделина на пътеката ми. 106Заклех се, и ще постоянствувам, Да пазя праведните твои съдби. 107Много съм оскърбен: Господи, съживи ме според словото си. 108Господи, доброволните приношения на устата ми нека ти бъдат угодни, И научи ме на съдбите си. 109Душата ми е всякога в беда; Но закона ти не забравих. 110Нечестивите поставиха сет за мене; Но аз се не уклоних от твоите завещания. 111Свидетелствата ти наследвах въ век; Защото те са радост на сърдцето ми. 112Преклоних сърдцето си за да правя повеленията ти Всякога до край. 113Самех. Възненавидех двоеумните, А закона ти възлюбих. 114Ти си покров мой и щит мой. На твоето слово се надея. 115Отдалечете се от мене, лукави; Защото ще съхранявам заповедите на Бога моего. 116Потвърждавай ме според словото си, и ще живея; И да ме не посрамиш в надеждата ми. 117Потвърждавай ме, и ще се спаса, И ще внимавам винаги в твоите повеления. 118Ти си унищожил всички които се уклоняват от твоите повеления. Защото е суетна измамата им. 119Считаш като шлак всичките лукави на земята; За то възлюбих твоите свидетелства. 120Настръхна снагата ми от страха ти, И от съдбите ти се уплаших. 121Аин. Направих съд и правда: Да ме не предадеш на онези които ме угнетяват. 122Стани поръчник на раба си за добро: Да ме не угнетяват гордите. 123Очите ми изнемощяха за спасението ти И за словото на твоята правда. 124Направи с раба си според милостта си, И научи ме на повеленията си. 125Твой раб съм аз: вразуми ме, И ще позная твоите свидетелства. 126Време е да подействува Господ: Развалих закона ти. 127За това възлюбих твоите заповеди Повече от злато и от чисто злато. 128За това познах че са прави всичките твои завещания за всяко нещо. Възненавидех всеки път на лъжата. 129Пе. чудни са твоите свидетелства. За това ги пази душата ми. 130Явлението на твоето слово просвещава, Вразумява простите. 131Отворих устата си, и въздъхнах, Защото пожелах твоите заповеди. 132Погледни върху мене и помилвай ме, Както правиш на онези които обичат твоето име. 133Утвърди стъпките ми в словото си, И да ме не обладае никое беззаконие. 134Избави ме от человечески насилия, И ще съхранявам твоите завещания. 135Направи да просветне лицето ти върху раба ти, И научи ме на повеленията си. 136Водни отоки текат из очите ми Понеже не се съхранява твоя закон. 137Цаде. Праведен си ти, Господи, И прави са твоите съдби. 138Твоите свидетелства които си завещал Са правда и превъзходна истина. 139Моята ревност ме изяде, Защото неприятелите ми забравиха твоите думи. 140Твоето слово е съвсем чисто; И рабът ти го обича. 141Малък съм и унищожен, Но твоите завещания не съм забравил 142Твоята правда е правда вечна. И законът ти е истина. 143Скърби и утеснения ме намериха. Заповедите ти са наслаждението ми. 144Твоите свидетелства са правда въ век: Вразуми ме, и ще живея. 145Коф. Викнах с все сърдце: Послушай ме, Господи, и ще упазя повеленията ти. 146Викнах към тебе Спаси ме, и ще упазя свидетелствата ти. 147Предварих зората и викнах: На твоето слово уповах. 148Очите ми предварят нощните стражи За да се поучавам в твоето слово. 149чуй гласа ми според милостта си: Оживи ме, Господи, според съдбата си. 150Приближиха онези които следват лукавството: Те се уклониха от закона ти. 151Ти си близу, Господи; И всичките твои заповеди са истина. 152Отколе познах от твоите свидетелства че си ги основал въ век. 153Реш. Виж скърбта ми и избави ме, Защото не съм забравил закона ти. 154Отсъди съдбата ми и изкупи ме: Оживи ме според словото си 155Далеч е от нечестивите спасението, Защото те не търсят твоите повеления. 156Голямо е твоето милосердие, Господи: Оживи ме според правосъдието си, 157Мнозина са които ме гонят и ме оскърбяват; Но аз се не уклоних от свидетелствата ти. 158Видях престъпниците, и се погнусих, Защото не упазиха твоето слово. 159Виж колко обичам аз твоите завещания: Господи, оживи ме според милостта си. 160Глава на твоето слово е истината; И въ век пребивават всичките съдби на правдата ти. 161Шин. Князове ме погнаха без причина; Но сърдцето ми трепери от словото ти. 162Аз се радвам на твоето слово Както онзи който намерва много користи. 163Ненавиждам и мразя лъжата: Закона ти обичам. 164Седем пъти на ден те хваля За съдбите на твоята правда. 165Много мир имат онези които обичат твоя закон; И няма за тях препъване. 166Уповах на твоето спасение, Господи, И направих твоите заповеди. 167Упази душата ми твоите свидетелства; И възлюбих ги твърде много. 168Упазих твоите завещания и твоите свидетелства; Защото всичките ми пътища са пред тебе. 169Тав. Да приближи викането ми пред тебе, Господи: Вразуми ме според словото си. 170Да дойде моленето ми пред тебе: Избави ме според словото си. 171Устните ми ще произнесат пение Когато ме научиш на повеленията си. 172Езикът ми ще говори словото ти; Защото всичките твои заповеди са правда. 173Да бъде ръката ти помощ за мене, Защото аз избрах твоите завещания. 174Пожелах твоето спасение, Господи; И законът ти е наслаждение мое. 175Да живее душата ми и да те хвали; И съдбите ти да ми помагат. 176Скитах се като изгубена овца: потърси раба си; Защото не забравих твоите заповеди.
Currently Selected:
Псалми 119: BG1871
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
Copyright © 2008-2011, Text Revision ©Bibliata.com & Duh-i-istina.net, Computer typesetting © Bibles.org.uk